От историята е известно, че през ІІІ век готите се заселили в днешните български земи и успели да създадат тук своя държава. През ІV век те приели християнството. Готският епископ на Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum), днес село Никюп, носещ името Вулфила, Улфила или Урфила (на готски: Wulfila; на гръцки: Ουλφίλας или Ουρφίλας; на латински: Ulfilas, Ulphilas или Urphilas), живял от 311 до 383, е създал готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език. Готският е от групата на източните германски езици и е родствен с вандалски, бургундски, лангобардски, херулски. Днес всички те са вече отмрели. Оригиналът не е запазен. Най-старият екземпляр е създаден вероятно около 500 в двора на готския император Теодорих Велики в Равена, Италия. Известен е като Сребърният кодекс или Сребърната Библия (Codex argenteus). В началото е съдържал 336 листа, изписани със сребърно и златно мастило върху фин пурпурен пергамент. От тях днес са запазени 188 листа с части от четирите евангелия на Новия завет. За кодекса има сведения, че е бил притежаван от Карл Велики. В средата на ХVІ век той попада в ръцете на богатия немски дворянин и колекционер на старини и скъпоценности Йохан – Вилхелм фон Лаубенберг. В 1562 той го предлага на Баварския Велик Херцог Албрехт V. В писмото си пише, че е откупил книгата от Пфалц – Херцог Ото – Хайнрих, в когото тя била дълги години. Скоро след това неин собственик става император Рудолф ІІ. Той я взема в замъка Храдчани в Прага. През 1648 ръкописът е подарен на шведската кралица Кристине и се озовава в Стокхолм. В 1654 е купен от нейния библиотекар Исаак Восий. Неговият чичо Франциск Юний се занимавал точно с изучаване на тевтонски езици. Той подготвил печатното издание на манускрипта. То излязло през 1665. Преди това обаче в 1662 Codex argenteus е купен от Върховния канцлер на Швеция граф Магнус де ла Гарди. Той разбрал историческата ценност на книгата и през 1669 я предал на библиотеката на Университета в Упсала. Преди това същата година графът поръчал на придворния златар да изработи прекрасния сребърен обков, в който се съхранява и досега. Оттогава до днес Codex argenteus се намира в университетската библиотека Carolina Rediviva в Упсала, а в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се пази нейно копие. Правени са много опити кодексът да се обяви за фалшификат. Въпреки това той си е напълно автентичен и остава един от значимите писмени паметници и една от старите книги. 

Codex argenteus

 



Сребърният обков 

Готската азбука



Вулфила (Wulfila)