За съществуването на антично селище на Нос Св. Атанас край Бяла се знае още от 1892 от опис на старините по Черноморието на братята Херман и Карел Шкорпил. Това е една късноантична малка крепост, за която се предполага, че е основана през ІV век. Няма сведения как точно се е казвала тя. От май 2014 този малък пристанищен град е частично възстановен и отворен за посетители. Крепостта се различава от останалите по начина на експонирането. Автентичните сгради и каменни плочи тук са допълнени от цветни пана с изрисувани сцени от живота в града. На площ от 35 декара в градчето са живеели около 1000 души. При разкопките са открити три древни винарни, които свидетелстват, че основният поминък на населението е бил лозарството и винарството. Разкрити са още основите на обществена баня, пещи за керамични съдове, цели улици и църковен комплекс. Централната улица (меса) е била най-оживеното място в града. Тук били разположени магазини, занаятчийски работилници, гостилници, страноприемници и заведения за развлечение и вероятно са минавали тържествените процесии, които завършвали в църквата. Градската баня е имала три помещения: фригидариум, тепидариум и калдариум за къпане съответно със студена, топла и гореща вода. Тя е била в центъра на обществения живот. Само част от базиликата е възстановена: няколко колони, част от олтара и олтарната маса. Тя се намирала на ръба на самия нос. Открити са още жилището на епископа, две кръщелни, сграда за дарове и свещен кладенец. В границите на крепостта са разкрити основите на общо около 30 сгради с различни функции: изби, кръчми, жилищни сгради, които били на един или два етажа. Въпреки, че е била оградена с ров и каменна стена с дебелина 180 cm, крепостта престава да съществува през 614, когато е унищожена до основи от аваро-славянското нашествие.