Прочетен: 1490 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2018 22:07
Мартеницата е сред най-българските символи. Нещо повече, тя е древнобългарска традиция още от езическо време. От 6 декември 2017 обичаят със закичването на мартеници е включен в Списъка с нематериално културно наследство за България, Македония, Молдова и Румъния. Тя е символ на пролетта навсякъде, където живеят българи. С мартеници на Баба Марта или на 1 март се кичат в българските етнически територии: Западните покрайнини, Македония, Егейска Тракия и Македония в Гърция, областите Голо бърдо, Гора и Преспа в Албания, Румъния и Молдова. В Румъния и Молдова мартеницата се нарича Мърцишор, в Македония е Мартинка, в Северна Гърция е Марти, докато в Албания е Моняк. Нейното географско разпространение на Балканите се обяснява много лесно с факта, че всички тези земи са били населени с българи и че те са били част от Първата и Втората Български Империи. Има няколко легенди за произхода на мартеницата. Всички те я свързват с Канас Юбиги Аспарух и предполагаемата му жена Ахинора. По правило мартеницата се прави от бял и червен конец. В някои български области, както и в Румъния и Молдова тя понякога е многоцветна. Често мартениците изобразяват героите Пижо и Пенда, особено в Шоплука. На румънските мартеници обаче също се срещат подобни фигурки на мъж и жена. Всъщност не е никаква тайна, че голяма част от власите и молдовците имат български етнически произход и оттам идва тази традиция и при тях. Безспорно е, че именно в България мартеницата е добила най-голяма популярност и през годините тя се е превърнала в предмет с висока художествена стойност, а понякога дори и в произведение на изкуството. По традиция мартеницата трябва да се закачи на дърво, когато видим щъркел или лястовица, а също и цъфнало дърво. Тази пролет обаче е много студена и снежна, така че не знам кога ще можем да изпълним обичая.
Българска мартеница с Пижо и Пенда
Аз имам една папка със статии подлежащи на изследване за един доста голям постинг, за много размисъл в различни аспекти на символа...
Много съжалявам че на 1 март нямах време да попиша... все някога :-)
А може и по малко но редовно както ти правиш за българската история, археология и културните ни паметници.
Поздрави от мене!