Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06 22:17 - Персия
Автор: laval Категория: История   
Прочетен: 505 Коментари: 4 Гласове:
16

Последна промяна: 15.08 12:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Персия или Иран е древна държава с много богата история, изпълнена с превратности. Името ѝ Персия произлиза от древногръцкото наименование Περσίς (Персис) на областта Фарс (Парс) в Югозападен Иран, откъдето дошла династията Ахемениди, създатели на Персийската империя. Всъщност персите винаги са наричали своята държава единствено и само Иран. Името Иран пък произхожда от древноперсийското Aryanam, което означава Земя на арийците”. Езикът си обаче иранците наричат Фарси по името на областта Фарс, чийто диалект е приет за държавен и литературен език. През 1935 Шахиншахът Реза Пахлави успял да наложи на останалия свят да използва името Иран вместо Персия. През 1971 в Иран тържествено се честват 2500 години от създаването на Персийската държава. Това означава, че иранците приемат за начало на своята държавност 529 пр. н. е. Всъщност историята на Иран започва от около 3200 пр. н. е., когато на Иранското плато се появяват праеламитите, които се обединили около 2700 пр. н. е. в държава Елам, за която наскоро подробно съм писал. През хилядолетията на Иранското плато се сменят много династии и империи, между които Мидия и Партия. За тях също писах скоро. Персите, чиято родина е областта Фарс (Парс), са споменати за пръв път с името Parsua през 844 пр. н. е. в надписа върху Черния обелиск на Асирийския Цар Шалманесер ІІІ, намерен в Нимруд в 1846. Родоначалник на династия Ахемениди е митологичния Цар Ахемен (на старогръцки: Ἀχαιμένης; на староперсийски: Хахаманиш). За него се смята, че е царувал от 705 до 675 пр. н. е. Следват царете Теисп (Джишпиш, 675 – 640 пр. н. е.), Кир І (Куруш, 640 – 580 пр. н. е.) и Камбис І (Камбуджия, 580 – 559 пр. н. е.). Тези владетели обаче са били васали на Мидийската империя. Следващият Цар е Кир ІІ Велики (559 – 530 пр. н. е.). Той именно е създателя на Ахеменидската империя, известна и като Първата Персийска Империя. Като нейно начало историците приемат 550 пр. н. е. През тази година Кир ІІ Велики победил мидийския Цар Астиаг, който по ирония на съдбата бил и негов роден дядо, като го свалил от трона му. През 549 пр. н. е. превзел и столицата на Мидия Екбатана. През 539 пр. н. е. завладял столицата на Елам Суза, с което сложил край и на тази древна държава. Кир ІІ Велики станал Цар на Персия, който от малката зависима държава създал най-великата империя, позната дотогава. В Библията той е назован Кореш (на иврит: כורש). След като Кир ІІ Велики наложил контрола си върху земите на Мидийската империя (която се простирала от Кападокия, Армения и Асирия на запад до Бактрия на изток) и Елам, той последователно завладял Мала Азия: Лидия (като пленил и прочутия с богатството си Цар Крез), Кария, Ликия и Йония (гръцките малоазийски полиси) и Вавилония, а Сирия, Палестина и Финикия му се подчинили доброволно. В Цилиндъра на Кир, в който се обръща към вавилонците, той сам се нарича “Аз – Кир, цар на мнозина, велик цар, могъщ цар, цар на Вавилон, цар на Шумер и Акад, цар на четирите посоки на света”. В Пасаргада е запазена неговата гробница – мавзолей. През 525 пр. н. е. неговият син и наследник Камбис ІІ (530 – 522 пр. н. е.) окупирал Египет и се назовал фараон. При Дарий І (на старогръцки: Δαρεῖος; на персийски: Дараявахуш), управлявал от 522 до 486 пр. н. е., империята достигнала най-голямо могъщество. Неговите победи са изброени в Бехистунския надпис, за който също съм писал. Той завзел цяла Мала Азия и част от Балканския полуостров с Южното Черноморие, а на изток достигнал чак до Индия. Дарий І предприел поход в опит да завладее Елада, но претърпял голямо поражение от обединените войски на Спарта и Атина в прочутата битка при Маратон на 12 септември 490 пр. н. е. Неговият син Ксеркс І (на старогръцки: Ξέρξης; на персийски: Хшаярша), царувал от 486 до 465 пр. н. е., предприел нов поход и почти успял да завладее Елада след известната битка с Царя на Спарта Леонид І и неговите 300 спартанци при Прохода Термопилите от август 480 пр. н. е. Ксеркс І дори превзел и опожарил Атина. През септември 480 пр. н. е. обаче се състояла голямата морска битка при Саламин, където персийският флот претърпял тежко поражение. В август следващата 479 пр. н. е. персийската армия претърпяла още едно решаващо поражение при Платея в областта Беотия от обединена армия на Спарта и Атина, водена от пълководеца Милтиад, с което приключила Втората гръко – персийска война. Династията продължила с владетелите Артаксеркс І (465 – 424 пр. н. е.), Ксеркс ІІ (424 пр. н. е.), Дарий ІІ (423 - 405 пр. н. е.), Артаксеркс ІІ (404 - 359 пр. н. е.), Артаксеркс ІІІ (358 - 338 пр. н. е.) и Арсес (338 - 336 пр. н. е.). Последният Цар от Ахеменидите бил Дарий ІІІ (336 - 330 пр. н. е.). През пролетта на 334 пр. н. е. Александър ІІІ Македонски или Александър Велики, дебаркирал в Северозападна Мала Азия, предвождайки обединената македоно – елинска армия. Той победил персийската войска в битката при река Граник близо до Мраморно море. През ноември 333 пр. н. е. Дарий ІІІ се изправил лично с войската си срещу Александър ІІІ Велики, но бил победен в битката при Иса в Киликия. Дарий ІІІ събрал отново огромна армия. Решителната битка се състояла на 1 октомври 331 пр. н. е. при Гавгамела, днес в Ирак. Македонската фаланга разбила персийската армия. Така Александър ІІІ Македонски (Велики) завладял Вавилон и цяла Персия. По негова заповед Дарий ІІІ бил умъртвен в 330 пр. н. е. През същата година Александър опожарил бляскавата столица на Персийската империя Персеполис (на староперсийски: Парса) като отмъщение за опожаряването на Атина от Ксеркс І. Империята на Александър не просъществувала дълго след неговата смърт в 323 пр. н. е. Неговите генерали си поделили империята. Най-голямата част от империята, в която влизала и Персия, се паднала на диадоха Селевк. През 312 пр. н. е. под името Селевк І Никатор той поставил началото на държава с неговото име. През 305 пр. н. е. основал град Селевкия (на старогръцки: Σελεύκεια), столица на Селевкидското царство или Селевкидската империя, а династията била наречена Селевкиди. Това била елинистична държава, която просъществувала от 312 до 63 пр. н. е. Земята на Персия обаче останала в Империята на Селевкидите само до 247 пр. н. е., когато става част от Партия, на която съм посветил отделен постинг. Партия на свой ред също станала империя, просъществувала чак до 224 от н. е. Именно в 224 пр. н. е. бившият васал Ардашир І (Артаксеркс) победил владетеля на Партия Артабан ІV. Така той се превърнал в създател на Сасанидската или Втората Персийска Империя. Сасанидите управлявали Персия 427 години до 651. Това е период на голям разцвет на Персия. Те били привърженици на зороастризма и го превърнали в държавна религия. На трона през това време се изредили 35 владетели. Най-голямото териториално разширение на Сасанидската империя било при Шах Хосров ІІ Парвиз (591 – 628). Към 620 Персия владеела Сирия, Палестина, Египет и част от Мала Азия. Персия водила често войни с Византия и била изтощена от тях. Ето защо тя била лесно завладяна от Арабския халифат. В 649 целият Иран попаднал под властта на халифата, а през 651 бил убит последния Сасанидски Шах Яздегерд ІІІ. Властта на арабите в Иран продължила до 1258. От 1258 до 1501 в различни части на Персия и в различно време се изредили няколко чужди династии, докато на власт отново дошла местна иранска династия, тази на Сефевидите. Династията основал Шах Исмаил І, който преди да стане владетел на Иран, е последния наследствен водач на шиитския орден Сефевия. Така този клон на исляма бил наложен в Персия. По негово време Персия включвала Багдад и свещените за шиитите градове Наджаф и Кербала в Ирак. При наследника му Тахмасп І било регистрирано най-дългото управление от 1524 до 1576. Той сключил мирни договори с Османската империя и узбеките. Най-успешното управление било на Шах Абас І Велики от 1587 до 1629. Той опазил държавата от нашествия на португалците и моголите от Индия. Преместил столицата в Исфахан и укрепил държавата, като се преборил с къзълбашките вождове. В 1598 освободил Хорасан от узбекска власт. Постигнал победи срещу Османската империя в 1605 и 1618. Новата столица на Персия Исфахан станал един от най-хубавите градове в света. Неговият внук Сафи (1629 - 1642) обаче бил слаб владетел. Империята на Великите моголи в Индия си върнала Кандахар. Според договора от Зухаб, подписан на 17 май 1639, който прекратил Персийско – османската война от 1623 до 1629, Персия си възвърнала Ереван и Азърбайджан, но Месопотамия с Багдад станала отново османска. След Сефевидите от 1722 до 1785 следвали афганистанската династия Хотаки, огузката династия Афшариди и кюрдската династия Занд. От 1785 до 1925 управлявала иранска династия Каджар, която е от тюркски произход. Неин основател бил Ага Мохамед Хан Каджар. Той бил жесток дори по стандартите на ХVІІІ век и обединил със сила Иран. В стремежа си към властта той е разрушавал градове и избивал тяхното население. Неговата войска се е състояла предимно от тюркмени и грузинци. Той възстановил персийския контрол върху Царство Картли Кахети (Грузия) и цял Кавказ и преместил столицата в Техеран, по това време само село, близо до руините на древния град Рей (бивша столица на Мидия под името Рага, днес предградие на Техеран). Династията Каджар водила войни с Руската империя през 1804 – 1813 и 1820, като в резултат на мирните договори от 1813 и 1828 загубила Кавказ. През 1925 на власт идва новата и последна иранска династия Пахлави, представена от Шахиншах Реза Пахлави (1925 - 1941) и неговия син, последният Шахиншах на Иран Мохамед Реза Пахлави (1941 – 1979). Последният монарх на Иран водил прозападна политика и успял да превърне Иран в една модерна светска държава. През 1975 обаче отменил многопартийната система и установил авторитарен режим с помощта на тайната полиция САВАК, което в крайна сметка довело до Ислямска революция през 1979, извършена с помощта на СССР. На власт идва аятолах Хомейни. Тази така наречена революция обаче връща Иран със столетия назад в развитието му, защото религията става основа на целия политически и икономически живот в страната. Режимът на аятоласите е още по-недемократичен от режима на шахиншаха и въвежда средновековни религиозни порядки в иранското общество. Персия, тази древна държава на няколко цивилизации заслужава далеч по-добро бъдеще и смятам, че рано или късно този архаичен режим на ислямски религиозен фундаментализъм и фанатизъм ще падне.

image

image

image

image

image

image

image

image




Гласувай:
16
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - laval,
08.06 08:28
Персия е известна империя, запазила се и до днес под името Иран, макар и в съкратен вид.
цитирай
2. laval - Така си е
08.06 12:34
Това е една от малкото държави с по-дълга история от нашата.
цитирай
3. didanov - здравей Лазаре
09.06 23:42
Иран - Ария - такова е било старото име на Тракия много преди да се говори за Ахеменидите. Преселения на тракийски племена на територията на днешен Иран преди образуването на Персийската държава говори, че и нашите предци са участвали активно в създаването й. Някъде бях чел, че и ирански историци признават това.
В Троянската война именно Мемнон, внук на цар Приам идва от на помощ на троянците от град Суза. Поздрави
цитирай
4. laval - Знам
10.06 09:45
че самите персийци имат сведения за участието на българите в създаването на Персия. Проблемът е, че никой български учен не се интересува от тези сведения.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 622066
Постинги: 891
Коментари: 1187
Гласове: 2410