Кушанската империя (на старогръцки: Βασιλεία Κοσσανῶν; на бактрийски: Κυϸανο /Кушано/; на санскрит: कुषाण साम्राज्य /Кушана Раджавамша/); на китайски: 貴霜帝國 /Гуйшуан/; на партски: Кушан Хшатр; на персийски: Кушаншахр) е антична държава в Средна Азия и Северна Индия. За кушаните и тяхната империя съществуват много мнения на различни учени. Има и български учени като Петър Добрев, които свързват кушаните с древните българи и сочат някои паралели. Историята на царството не е добре изяснена. Кушаните са едно от петте племена на юечжи. Предполага се, че са с индоевропейски, вероятно тохарски произход. Името Кушан произлязло от китайското им име Гуйшуан. В началото на новото хилядолетие кушаните се преселили от Таримския басейн на територията на Древна Бактрия (Балхара), предполагаемата прародина на българите. Първият им известен Цар е Херайос (Heraios). Той управлявал от 1 до 30 от н. е. Кушанските владетели още от Херайос са секли монети. Негов наследник е Куджула Кадфиз І (30 – 80  от н. е.), който е основател на Кушанското царство. Той подчинил четирите други княжества на кушаните. През 47 го обединил с Гръко – бактрийското царство и така положил основите на Кушанската будистко – елинистична империя. Превзел Кабул и навлязъл в Индия.  Следващият Цар Вима Такту (80 – 95) е споменат в надписа от Рабатак. Завладял е Индо – партското царство в Северозападна Индия. Синът му Вима Кадфиз (95 – 127) разширил Кушан в днешен Афганистан и Северозападен Пакистан. Петият Кушански Цар Канишка І (127 – 150) бил наречен Велики. При неговото управление Кушан станал империя и една от четирите значими държави в античния свят наравно с Китай, Партия и Рим, с които поддържал дипломатически отношения. Империята обхванала Средна Азия, Афганистан, Пакистан и Северна Индия, като се простирала от Тарим в Синцзян, Китай до Паталипутра в Индия. Тя присъединила също Хорезм в Западен Узбекистан и Туркмения. Дори китайската династия Хан била принудена да признае кушанското превъзходство в Средна Азия. На запад кушаните надвили над Партия. Държавата на саките в днешните индийски щати Гуджарат и Раджастан се признала за васал. Прославила се с военна и икономическа сила, богат духовен живот и блестяща архитектура. Тази огромна територия се администрирала от две столици: Пурушапура (Пешавар в Пакистан) и Матхура в Северна Индия. Кушаните използвали като писменост гръцките букви, като добавили буквата Шо (Ϸ, ϸ) само за звука “Ш”. Отначало надписите били предимно гръцки, а после бактрийски. Канишка І наложил като основна религия будизма. Имало и известно елинистично влияние. Символ на будизма в страната били двете огромни статуи на Буда (35 и 53 m) близо до Бамиан в Централен Афганистан, които бяха варварски разрушени от талибаните. Следващите поред владетели на Кушан били Васишка І (150 -160), Хувишка (160 – 190) и Васудева І (190 – 225), последният велик кушански император. С тези четирима владетели се свързва периода на разцвет на Кушанската империя. Упадъкът на царството настъпил около средата на ІІІ век. След 230 управлявали Канишка ІІ (225 – 240), Васишка ІІ (240 – 250), Канишка ІІІ (250 – 275), Васудева ІІ (275 – 310), Чу (310 – 325), Шака І (325 – 345) и Кипунада (345 – 375). Кушан навлязъл в период на вътрешни размирици. След 225 държавата се разпаднала на две части: средноазиатска и индийска. Около 240 от запад нахлула армията на Шапур І от възродената Персийска империя на Сасанидите. Кушан загубил земите на Туркмения, Белуджистан и Западен Афганистан, като станал васал на Персия. Согдиана, Бактрия и Гандара станали персийски. На изток загубил земи в Централна Индия. След 260 за кратко се освободил от васалитета към Персия, но след 270 били загубени останалите индийски земи, които били завладяни от индийската държава Гупта. Под властта на Кушан останали само Кашмир и Северен Пакистан. До около 360 Кушан все още съществувал в намалена територия, когато бил завладян от персийския владетел Шапур ІІ. До 375 била запазена известна автономия под персийска власт. Към 380 от североизток дошли новите нашественици ефталитите, наричани бели хуни. През 410 от север навлезли кидаритите. Те довършили това, което останало от Кушан. Така към 425 великата и могъща някога Кушанска империя престанала да съществува и слязла от историческата сцена.