The Blue Blog of Lazar

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.06.2018 22:05 - Гупта

Автор: laval Категория: История

Прочетен: 2048 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 16.04 10:30

Империята Гупта (на санскрит: गुप्तसाम्राज्यम् /Gupta Sāmrājya/) е историческа държава в Индия, просъществувала от 240 до 590. Нейният апогей е бил между 320 и 550. Този период е Златен век за Индия, през който значително развитие имали литературата, религията, скулптурата и изкуството и науките математика, астрономия и медицина, особено хирургията. Обхващала е голяма част от Индийския субконтинент. Основана е от Махараджа Шри Гупта (240 -280), който е основател на династията Гупта, чийто произход не е изяснен. За Шри Гупта има сведение от 690 на китайския монах и пътешественик Идзин, че е построил храм за китайските поклонници на будизма. Наследен бил от сина си Гатоткача (280 – 320). Предполага се, че при Шри Гупта и Гатоткача царството е васално на Кушанската империя. Заради това за основател на Империята Гупта се приема Чандрагупта І (320 – 350). През 321 той установил контрол на империята над бреговете на Ганг, а в 335 в Североизточна Индия. Приел имперска титла Махараджадхираджа. Наследил го сина му Самудрагупта (350 – 380), успял да присъедини 20 царства към империята Гупта. Той бил дълбоко вярващ в индуизма и почитал Бог Вишну. Рамагупта вероятно е царувал за кратко. За него са открити надписи в Дуржанпур, както и негови медни монети. Чандрагупта ІІ (380 – 415) е следващия владетел. Император Чандрагупта ІІ разширил владенията на запад в земите на саките, а на изток разгромил бенгалските племена. При него процъфтели изкуството, литературата и науката. Той подкрепял индуистката, но и будистката и джайнистката култура. Болниците в столицата Паталипутра били безплатни за бедните от всички страни. Бил наследен от втория си син Кумарагупта І (415 – 455), който управлявал 40 години в мир и благоденствие. Той приел титлата Махендрадитя. Синът му Скандагупта (455 – 467) е смятан за последния от великите владетели на Гупта. Той отблъснал атаките на белите хуни ефталитите, но тези войни изтощили империята и спомогнали за упадъка ѝ. Бил последван от няколко слаби владетели: Пуругупта (467 – 473), Кумарагупта ІІ (473 – 476), Будагупта (476 – 500), Вайнягупта (500 – 515), Нарасимхагупта (515 – 530), Кумарагупта ІІІ (530 – 540) и Вишнугупта (540 – 550). Вождовете на ефталитите Торамана и Михиракула успели в 480 да пробият на северозапад, а в 500 завладели северозападната част от Гупта. През 528 Нарасимхагупта се съюзил с Цар Яшодарман от Малва и заедно победили и изгонили завоевателите. Последователността и периодите на управление на владетелите в VІ век не е добре изяснена. Историците признават за последен владетел от династията Вишнугупта, който управлявал от 540 до 550. Надпис от Дамодарпур върху медна плоча свидетелства за това. Последните двама владетели имали реална власт само в долината на Ганг. След Вишнугупта Империята Гупта продължила своя разпад, а около 590 изчезнала от историческата сцена. По време на своето 350 годишно съществуване Гупта има огромен принос към цивилизацията на Индия. Създадени били много литературни произведения, скулптури и храмове, като по това време била измислена и играта чатуранга, предшественик на шахмата. Тя оставила и една голяма загадка за човечеството. В Делхи се издига желязна колона в памет на Чандрагупта ІІ, по която до ден днешен няма грам ръжда. Колоната е от 415. Първоначално тя е била пред храма на Вишну в столицата Паталипутра, а през 1050 е преместена в Делхи. Висока е 7.21 m. Съдържанието на желязо в нея е 99.72%, а примесите са само 0,28%. Невероятно е как вече 1600 години тази колона с надпис на санскрит: „Цар Чандра, прекрасен като пълната луна, достигна най-висша власт в този свят и издигна колоната в чест на бог Вишну“ не корозира.