Един от ярките спомени от детството ми е червената спестовна касичка, която нашите ми бяха подарили още като малък. Това беше касичка, каквато тогава давали от ДСК. По това време при социализма имаше само една банка – БНБ. ДСК (Държавната спестовна каса) пък беше банката на народа. Мама беше открила на мен и на брат ми детски спестовни влогове, в които тя всеки месец ни правеше вноски. Нашите ми бяха казали, че касичката може да се отваря само в ДСК и аз, разбира се, съм им повярвал. Затова и никога не съм се опитвал да отворя тази касичка. В нея аз съм пускал всички стотинки и левчета, които нашите са ми давали на празник и делник, с или без повод. Когато са ни идвали гости, понякога са ми давали монети и банкноти, които аз също съм прибирал там. Като дете съм се радвал, когато касичката дрънчи. От време на време касичката спирала да дрънчи, защото била препълнена и в нея не е можело да се пъхне нищо повече. Това най-често е ставало покрай рождения ми ден и Нова година. Тогава родителите ми са ме водили с касичката в ДСК, където са я отваряли и са влагали парите във влога ми. Явно това е бил техния начин да приучват мен и брат ми да ценим парите, изкарани с труд и на спестовност. Мама ми беше дала моята спестовна книжка, чак когато бях станал студент ІІІ курс. Детският ми влог не е бил така голям, но затова пък ми бе помогнал да видя малко свят и да разширя кръгозора си. Със спестените пари съм направил няколко екскурзии в Източна Европа (ГДР, Чехословакия, Унгария, Румъния) през тези години. Така червената касичка остана един мил детски спомен.

И аз имах такава касичка, а като започнах работа колегите ми подариха пластмасово кубче-зар.

Връщаш ме назад, Laval! :)

Защото си спомних, че най-голямата ми дъщеря си „наследи“ много неща от майка ми. А аз после в стар скрин намерих една такава спестовна книхка, в която имаше преводи за много пари за тогавашното време... Майка ми лишавайки се от най необходимото, била внясяла на дъщеря ми „спестовен влог“...
Ами така бяха възпитани от морала и родовата си памет на „времето“... А това Време, когато сме мислили за Рода и Поколението си, и сме го пазели и защитавали, е траяло хилядолетия...
Та... като отидох от интерес в банката (след смяна на парите), ми се изсмяха невъзпитано в очите!!! Това бил дребни пари, но даже и тях с много процедури може да се получат!
Та изводите са за дълъг или кратък размисъл приятели!
   Лекс

Имах такива, като всяко дете. Ъогава всички баши работеха. Нямаше гета.

Спомени. И аз имах касичка, и спестовна книжка, досущ като твоите.