Санскрит (на санскрит: संस्कृतम् /самскртам/) е един от трите класически индоевропейски езика заедно с латински и старогръцки. Неправилно е смятан за мъртъв език, защото се говори в щат Утаракханд в Индия като майчин език от около 14000 души. Близо 200000 души го говорят като втори език. Той е един от 22 официални езика в Индия. Ролята му в Южна и Югоизточна Азия е подобна на ролята на старогръцкия и латинския в Европа. Санскрит е богослужебен език за три религии: индуизъм, будизъм и джайнизъм. Това е древен език с 3500 години история. Оказал е значително влияние върху повечето съвременни езици в региона: Пакистан, Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка. Най-старият архаичен етап в развитието на санскрит е езикът на Ригведа с датировка от около 1500 пр. н. е. Известен е като ведически санскрит. Това го прави най-стария индоевропейски език, за който има запазени сведения. Продължава да се ползва широко като церемониален език в индуистките религиозни ритуали. Говоримият език се използва също и в някои традиционни институции в Индия, където се правят опити за възраждането му. Санскрит е част от индоиранската група на индоевропейското езиково семейство. Той е един сатем език. До него са близки староперсийския и авестийския език. На класически санскрит има създадена богата литературна традиция на поезия, драматургия, също и научни, технически, философски и религиозни текстове. Като начало на класическия санскрит условно се приема граматиката на Панини “Аштадхяи” от ІV век пр. н. е. По времето на легендарния Император Ашока (274 – 232 пр. н. е.) в ІІІ век пр. н. е. санскрит е бил изписван с писмеността брахми. Около 1200 от н. е. се появила писмеността деванагари, за която вече съм писал и която произлязла от брахми. Така  езикът санскрит започнал да използва новата писменост, на която била създадена много богата литература. В Древна и Средновековна Индия владеенето на санскрит било белег на високото обществено положение и образованост, защото езикът се изучавал и говорел от висшите касти. Санскрит съществувал паралелно с простонародните диалекти, наричани общо пракрит, от които произлизат повечето индоарийски езици.