Папирусът от Дервент (на гръцки: Πάπυρος του Δερβενίου) е най-старата книга в Европа. Това е един от малкото папируси на древногръцки език и единствен оцелял в Гърция. Бил открит през 1962 в некропола на древномакедонския град Лете (Λητή), разположен в прохода Дервент, на 12 km северно от Солун, южно от село Айватово (Лити). Значението му било оценено веднага от ръководителя на разкопките Петрос Темелис (Πέτρος Θέμελης) и археолога Хараламбос Макаронас (Χαράλαμπος Μακαρονάς). Австрийският специалист консерватор Антон Факелман (Anton Fackelmann) го спасил, като първо поставил намерените фрагменти върху попивателна хартия, а след това го притиснал между две стъкла, които след това били запечатани. Датиран бил в 340 пр. н. е. от времето на управлението на Филип ІІ Македонски. Ръкописът бил изписан с остро перо, потопено в мастило. Състоял се от 9 части, като били запазени 266 фрагмента. Папирусът представлява философски трактат, алегоричен коментар на орфическа поема (Ορφικά ποιήματα), теогония (Θεογονία), създадена в кръга на философа Анаксагор (Αναξαγόρας) във втората половина на V век пр. н. е. Според някои автори е “най-важният нов извор за древногръцката философия и религия, появил се след Ренесанса, но едновременно с това и най-трудният за разчитане”. Текстът му не е бил официално публикуван 44 години след откриването му. През есента на 2005 с проучването му се заел екип експерти начело с Пиерис от Института за философски изследвания и Дирк Обинк, директор на Оксиринхус – папирусен проект на Оксфордския университет. С помощта на съвременна мултиспектрална техника най-старият запазен ръкопис в Европа бил добре проучен и публикуван в 2006. Публикацията била с пълен текст на папируса със снимки и превод. Днес се пази в Археологическия музей в Солун. Папирусът от Дервент е включен в Списъка на ЮНЕСКО “Паметник на културното наследство”.