Аварите (на гръцки: αβαροι; на латински: avari) са народ, тясно свързан с древната българска история. Още в VІ век древните българи били част от Аварския каганат, просъществувал като самостоятелна държава от 562 до 805. Приск Ритор бил първия историк, съобщил в средата на V век за аварите, които живеели в Западен Сибир. Византийският историк Теофилакт Симоката описал похода на аварите от Азия към Европа. В 550 църковният историк Захарий Ритор писал за аварска общност на запад. В 552 аварите били победени и изтласкани от тюркски племена. Това доказва, че не са били тюркско племе. Техният произход все още е спорен, като има две хипотези: едната, че произлизат от хионитите кидарити и втората, че са жужани. При Юстиниан Велики били федерати на Източната Римска империя (Византия), чиито граници защитавали срещу варварски племена. Обликът им напомнял на хуни с разликата, че аварите сплитали косите си на 2 плитки зад гърба си. През 562 те нахлули в земите на днешна Германия, но били разбити от франкския Крал Сигиберт, внук на Хлодвиг. Принудили се да се оттеглят към Черно море. През 567 един от силните аварски владетели – Каганът Баян, в съюз с германското племе лангобарди победил германското племе гепиди и завладял земите на Панония. По този начин аварите разширили своята територия от Волга до днешна Австрия. На запад Каган Баян разбил в 570 франкската армия на Крал Сигиберт, когото държал в плен, докато не получил откуп. Сетне отново нападнал Византия, като превзел Сингидунум (Белград) и разграбил Мизия и Тракия. Завладял Анхиало (Поморие) в 592. В това време византийският пълководец Приск минал в тила му, форсирал Дунава и започнал да унищожава аварските селища в центъра на каганата в Панония. Голямата битка между Баян и византийската армия се състояла при река Тиса в 601. В нея загинали четиримата му синове. Самият Баян не могъл да понесе тази загуба и починал в следващата 602. Сетне аварите използвали големия конфликт между Византия и Персия. Те се обединили с персите и от 31 юли до 4 август 626 обсаждали Константинопол. Силният византийски флот обаче принудил персите и аварите да се откажат и аварският каган вдигнал обсадата, като се върнал в Панония. Обратът в тези събития причинил сериозни щети на авторитета на аварите. През 630 древните българи, които били съюзници на аварите, поискали титлата Каган за Канас Юбиги Кубрат. Това довело до сблъсък между авари и българи. Аварите са прибрали в Панония, а Кубрат създал Кубратова България през 632. При последвалите събития Стара Велика България била разделена на две: Дунавска България на Канас Юбиги Аспарух и Волжка България на Канас Юбиги Котраг. През август 791 Император Карл Велики разгромил Аварския каганат. През 795 – 796 синът му Пипин завладял и разрушил столицата на аварите Рин, като завладял съкровищницата на кагана. В 803 една част от аварите се признали за васали на Карл Велики. През 805 Канас Юбиги Крум разбил тези авари, които не били под властта на франките. Голяма част от територията на аварите била присъединена към Първата Българска Империя. Така бил сложен край на Аварския каганат.

Византийският летописен сборник “Свидас” предава дословно разговора между Канас Юбиги Крум и аварските първенци. Крум попитал: “От какво, мислите, че загина архонта ви и всичкия народ?” Те отговорили: „От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните. После несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите. После от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници. После от подкупничеството; после – от търговията, защото всички, като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това“. Според легендата именно тази информация била причината за създаването на прословутите Крумови закони.

Голяма част от аварите били постепенно асимилирани и станали част от българския народ. Тези пък, които били останали в Панония, впоследствие станали поданици на маджарската държава и също били претопени. През 811 аварските конни дружини участвали активно в разгрома на византийците при Върбишкия проход, когато загинал самия Император Никифор І Геник. Така приключила историята на този народ, неговата самобитна култура и държава.

Аварите са другарите и те разплуха дърьажата ни.

Интересното е, че на латински аварус има значение на алчен, скъперник, жаден за пари Дали а това скачество дължат името си, един господ знае?

Хубав ден!