Театро Олимпико (на италиански: Teatro Olimpico) във Виченца (Vicenza) е най-стария действащ театър в Европа. Бил дело на значимия ренесансов архитект Андреа ди Пиетро дела Гондола (Andrea di Pietro della Gondola), известен като Андреа Паладио (Andrea Palladio). Бил започнат в годината на смъртта му 1580 и завършен в 1585 от неговия ученик Винченцо Скамоци (Vincenzo Scamozzi). Театро Олимпико бил вдъхновен от театрите на античността. Фонът му представлява античната Тива. Сцената била така умело проектирана, че да изглежда по-голяма от действителната си ширина, която е 5.20 m. Първото представление в театъра било изиграно през 1585 и днес тук все още има представления.

При строителството на театъра Скамоци използвал скиците на Паладио, но и сам добавил някои елементи. Негово дело са стаите Одео и Антиодео, както и входната арка, през която се минава от улицата през средновековна стена. При влизане в театъра първо се озовавате в зала Antiodeo, която е украсена с монохромни стенописи, изобразяващи сцени от историята на град Виченца от ХVІ век. Следва залата Odeo, чиито стени представляват цветни стенописи. Тези две зали се използват днес за срещи и бизнес конференции. След това идва основната зала, в която са разположени амфитеатъра, оркестъра и сцената. Аудиторията е украсена с дървени колони, които са така боядисани, че да изглеждат мраморни. От дърво е изработена и самата сцена. В средата като фон е изрисувана улица от Тива. Залата е украсена със статуи на олимпийските богове. Оттам идва името Олимпико. Таванът изобразява небето.

Театро Олимпико е запазил до наши дни оригиналната сценография за “Едип цар” на Софокъл, която пиеса се играе и сега на тази сцена. Театърът има доста активен живот. Тук се представят много театрални и музикални спектакли. Представленията са през пролетта и есента, защото в театъра не са монтирани централно отопление и климатизация с цел запазване на оригиналния му вид. Със същата цел капацитетът на зрителите бил ограничен до 400. Заедно с други сгради на Паладио във Виченца Театро Олимпико бил включен през 1994 в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.