Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06 20:44 - Кехлибар
Автор: laval Категория: История   
Прочетен: 355 Коментари: 2 Гласове:
18

Последна промяна: 01.06 20:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Кехлибарът е полускъпоценен камък. Българското му име произлиза от персийското “кахруба. Древногръцкото му име е електрон. На руски се нарича янтар, на френски и английски е амбър. Представлява вкаменена смола от праисторически иглолистни дървета. Обичайната възраст на кехлибара е от 30 до 60 милиона години. За кехлибар се приема минимална възраст 1 милион години, като може да достигне и 120 милиона години. Кехлибарът е рядко срещан и се добива само в няколко страни по света. Близо 90% от световните запаси се намират в Прибалтика, като най-много са в Източна Прусия, днес Калининградска област на Руската федерация и по-малки количества в останалите прибалтийски страни: Полша, Литва, Латвия, Естония. Добива се още в Украйна, Беларус, Румъния, Сицилия, Мианмар (Бирма), Доминиканската република, Канада и САЩ. Различните видове кехлибар имат различни имена. Така например балтийският кехлибар се нарича Succinite, бирманският е Burmite, сицилианският е Simetite, а румънският е Rumanite. Кехлибарът има интересни характеристики. Той е един от най-меките ювелирни материали. По химичен състав е смес от различни смоли. Формулата му е  C10H16,O. Твърдостта по Моос е от 2 до 2 Ѕ . Преобладаващите цветове на кехлибара са жълт, златист до кафяв. Прозрачността му е от напълно прозрачен до мътен и плътно непрозрачен. Често има мехурчета и пукнатини от вътрешното напрежение. Срещат се кехлибарени фосили с вкаменени насекоми и листа. Той е аморфен материал и няма кристална структура. Оптични ефекти също не се наблюдават. Относителното му тегло е от 1.05 до 1.09 g/cm3. Доста е крехък и с него трябва да се внимава при обработката му за бижута. Използван е като материал за украшения още в древни времена. За бижута обаче е подходящ едва около 15% от добивания кехлибар. Много е чувствителен към киселини, основи, бензин и други разтворители. Омеква при температура около 1500С, а при над 3000С се разтапя. Твърде интересен е кехлибара, добиван в Доминиканската република. Той е с доста по-широка цветова гама от балтийския, включително в зелени и червени нюанси. Изключително ценен е синия кехлибар. На изкуствена светлина той изглежда обикновен, но на слънчева светлина започва да флуоресцира в синьо. След буря по бреговете на Балтийско море често могат да се открият парчета кехлибар, изхвърлени от вълните. Намирани са единични парчета с тегло над 10 kg. От историята е прочута Кехлибарената стая в резиденцията Царское село до Санкт Петербург. През войната (1942) била демонтирана от немската армия и пренесена в Кьонигсберг (днешен Калининград), а след това изчезнала. От 1979 до 2003 била възстановена по черно – бели снимки в Екатерининския дворец. Смята се, че амулетите с кехлибар имат защитна сила. Затова много често броениците се правят от кехлибар. Това е и причината колиетата от кехлибар да са така популярни.

image

image






Гласувай:
18
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Лазаре,
01.06 22:47
направо си намерил моите бижута!
цитирай
2. shtaparov - Знам къде е изчезналата Келибарена ...
02.06 07:12
Знам къде е изчезналата Келибарена стая,правена от немски майстори а новата е възстановена в Германия и подарена на Русия в знак на приятелство,след което е върната на старото й място.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 2307819
Постинги: 1226
Коментари: 2115
Гласове: 9581