Прочетен: 2814 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2020 16:47
Кръщението на българите (на старобългарски: крщение блъгаромъ) в 864 е най-значителното събитие в цялата история на България. По време на царуването си Св. Цар Борис І Михаил в различни периоди водил войни или пък сключвал съюзи с Немското кралство, Великоморавия и Източната Римска Империя (Византия). За кръщението на българите той имал възможността да избира между католицизма на Рим и православието на Константинопол. Първоначално той поел задължение да приеме християнството от Рим, но в крайна сметка избрал кръщението от нашия южен съсед. Той проводил пратеници в Константинопол, които там били кръстени. В Плиска през 864 пристигнали ромейски духовници, които първоначално покръстили боилите, а самият Канас Юбиги Борис приел християнското име на ромейския император Михаил, негов кръстник. Събитието било документирано на Колоната от Балши, Албания, за която вече съм писал в блога си, както, разбира се, и в много други източници на латински и гръцки. В интерес на истината немалка част от българската аристокрация и населението вече били християни. Такива имало още в Стара Велика България. Има данни, че християни са били Канас Юбиги Кубрат, Канас Юбиги Аспарух и Канас Юбиги Тервел от рода Дуло. Християни са били и потомците на българите, които се били заселили в Мизия, Тракия и Македония от 378 - 380 до идването на Канас Юбиги Аспарух. Всичко това улеснило християнизацията на страната. Православното кръщение на българския народ предопределило цялата история на България през вековете. Нещо повече, именно то оказало огромно влияние върху развитието на цяла Източна Европа. Приемането на християнството станало причина да бъде приет езика на склавините, признат от Рим заедно с глаголицата, като официален език на държавата, който по-късно станал известен като старобългарски. Скоро след това кирилицата изместила глаголицата като българска писменост. Двете събития в съвкупност дали началото на източноправославната българска цивилизация и култура. България била доминираща държава на Балканите по времето на Първата и Втората Български империи. В резултат на умело водената политика българската църква станала Архиепископия още в 870, а в 927 автокефална Патриаршия и напълно независима от Рим и Константинопол. В течение на следващите векове българските мисионери християнизирали и цивилизовали най-напред Киевска Рус, а чрез нея Великото Литовско Княжество и Московия. В по-ново време източното православие заедно с българската писменост били възприети именно от България в редица държави като Сърбия, Румъния, Украйна, Беларус, Русия, в които старобългарският бил официален или богослужебен език почти до средата на ХІХ век. България е дала на тези страни религия, писменост и култура, а на Русия и езика, на който днес там говорят. Християнската вяра била причината българският народ да се съхрани и оцелее през тежките векове на Османската империя, за да ни има още и да бъдем наследници на една от 21 световни цивилизации: българската, с уникална писменост, култура, език, вяра и история. Ето защо великото дело на Св. Цар Борис І Михаил Покръстител трябва добре да се познава от всеки уважаващ себе си българин и никога да не се забравя. И точно затова написах тази статия днес.
Пръстенът на Курбат, част 1
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Може всеки, който не е кръстен като дете да го направи по късно, но да не остане некръстен за православната вяра.
В ЛИБИ съм открил следния цитат: Евсений Йеромоним (347-420) пише Getarum rutilus et flavus exercitus, ecclesiarum circumfert tentoria.. или преведено
червеникавата и руса войска на гетите заобикаля палатките на църквите
Значи гетите (руси, многобройни и светли като едно племе измислено от Мавро Орбини) са опъвали първо една палатка за църква и след това са се разполагали около нея. В края на 5-ти век същите приемат по неизвестни причини името "българи"
"В 545 Император Юстиниан І издава новела за създаването на епископията Прима Юстиниана (Prima Justiniana). Целта е покръстването на българите, заселени в Македония между 475 и 518".
Първото документирано заселване на българи на Балканите е около 378 - 380 в Мизия и Загоре.
http://laval.blog/history/2018/04/07/kolonata-ot-balshi.1602811
Те не звучат така, както е бил нашия Бългаски тогава!
С руски акцент няма как да се получи !
Поздрав! Българските учени по Старобългаристика са длъжници на няколко поколения Българи!
http://laval/history/2018/04/07/kolonata-ot-balshi.1602811
Точната година,на която отговаря 6374-а год. от Сътворението е 866-та: от 6374 се вади 5508 и се получава верния резултат.
Би ли казал откъде си го взел този факт? Тъй като е всеизвестно, че първия летопис където е намерена думата "българи" е от 480г. При това българите не се заселват от никъде, народите не падат от небето, а това са траки по тези земи, които приемат името българи. И изобщо не ми е ясно как 380г, в разцвета на Римската империя някой ще дойде тук и ще се засели просто ей така. С такива идиотизми си служи Панславинизма, но в реалността това не може да се случи.
То документ и, че българите са се хранели по това време едва ли има. Мисля обаче, че е невъзможно да живееш от сутрин до вечер с християни и да не приемеш религията им в повечето случаи. Като това не става за един ден навсякъде за да очакваш документ.
Източник:
Заселването на българите на Балканския полуостров
Петър Голийски
https://nauka/2015/75/Zaselvaneto-na-bulgarite-na-balkanskiq-poluostrov-2015
"В 378–380 г. – заселване на българи и хуни в Мизия и в Загоре (Северна Тракия). В 380 г. – на карта на св. Йероним с оглед на настъпилите етнополитически промени на Балканите е означено “Mesia hec & Vulgaria” (“Мизия, тук и България”). Цялата останала топонимия е антична и не може да са говори за добавка, направена през 1150 г. В 453/454 г. – ново заселване на хуни и българи, водени от Ернах/Ирник,
Емнетзур и Ултзиндур в Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) и Малка Скития (Scythia Minor). В 475 г. – българско нашествие в Илирик. Начало на заселването на българи на територията на Македония. В 514 г. – Йоан от Никиу споменава за “провинция България” в Малка Скития. В същата година съгласно споразумение между император Анастасий І и началника на федератите Виталиан (Vitalianus) на част от неговите българи е дадена земя за заселване в Тракия (Thracia). В 545 г. – император Юстиниян І издава новела за създаването на епископията Прима Юстинияна (Prima Justiniana), чиято основна цел е масовото покръстване на заселилите се в Македония между 475 и 518 г. българи. В 586–588 г. – заселване на българи и авари около Охрид, Дирахиум (Dyrrachium), Девол, Корча и Епир (Epirus) на територията на днешните Македония, Албания и Гърция."
1.Наличието на голяма група българи там в тези години не се връзва с другите сигурни събития за които знаем.
2.През 480г срещаме думата "българи" и веднага думата започва да вали из летописите през няколко години при най-различни автори, като всичко се връзва с други събития. А от 380г до 480г няма нищо друго с думата "българи".