През 1989 бях в Полша. Месеци преди промените, разтърсили света. Таксиджията ни попита направо, като разбра, че сме от България: Вие комунисти ли сте? Слава Богу, че говоря полски. Разбрахме се, че не сме. Имахме само 2000 злоти, равни на 13 лева. БНБ толкова ни отпусна. После обменихме малко долари по курс 22 лева за 1 долар. Преди това 8 години забраняваха да се ходи в Полша, било опасно. Заради Solidarność. Човекът ни вози без пари, цели 20 км. Само защото не бяхме комунисти. Не спря през целия път да говори за Лех Валенса и Солидарност. Стефан Тафров казва, че Полша значи свобода. 100% съм съгласен. Химнът им е: Jeszcze Polska nie zginęła. Полша още не е загинала! Няма и да загине. Ами ние? В Полша руското е мръсна дума. Тези дни даваха “Катин” на Анджей Вайда. И затова! Сега след трагедията с Лех Качински просто поисках да го повторя. Тогава през 1989 Полша бе преживяла 10 години глад и мизерия, военен режим. Очаквах да видя празни магазини, но бях изумен, че още тогава си имаха всичко. Поляците пътуваха по света и носеха стоки отвсякъде. Дори от страни като Хонг Конг, Тайланд, Индия. Бяхме само във Варшава. В Центрум видях с очите си как една продавачка отказа да обслужи група руснаци. Просто се обърна на друга страна и не им обърна никакво внимание. И те си тръгнаха без нищо. Когато кажеш на поляк, че си от България, той те обсипва с внимание. Ако му проговориш и на полски, макар и с грешки, ти вече си му приятел. Просто ни уважаваха. Милиони поляци са си карали почивката у нас. Ние бяхме дестинация № 1 дълги години за поляци, чехи, словаци, унгарци, източни германци. Варна има един позабравен Парк - Музей на българо-полската дружба. Битката от 1444, в която загива Крал Владислав ІІІ Ягело. За нашата свобода. Много преди който и да е друг в Европа да се сети за България.
Полша има сходна съдба с България. Голямото някога Полско - Литовско кралство (Rzeczpospolita) е било разделяно между Русия, Прусия и Австрия на 3 пъти, последно през 1795. После между Сталин и Хитлер. Въпреки това и 45 г. комунизъм поляците все още са си запазили шляхтата и все още имат благородници. В Америка и Англия имат силно полско лоби, живеят милиони поляци, не знам колко. Да си спомним за полския папа Йоан Павел ІІ, за Збигнев Бжежински и приноса им срещу комунизма. Аз мисля, че след огромната трагедия Полша ще стане още по-силна и единна. И изпитвам благородна завист към полския народ и неговото свободолюбие. Впрочем през последните години полската икономика генерираше растеж дори в най-тежката криза и поляците единствени в Европа не усетиха нейните последици. Страна като Полша може само да бъде пример за България, ако искаме по-достойно бъдеще.