Нямам предвид полезната бактерия Lactobacillus bulgaricus, благодарение на която само ние можем да правим нашето българско кисело мляко.
Думата ми е за един друг Bacillus bulgaricus. Който, изглежда, ни е по рождение. Той причинява една обща за всички българи болест. Интересното е, че бацилът действа само на територията на България. А, и в Македония, макар там това да не искат да си го признаят. Тази болест ни отличава от напредналите народи. Аз не съм нито медик, нито пък народопсихолог. Затова не бих могъл да дам точната диагноза, нито пък да предпиша лечение. Мога да посоча само някои от симптомите ѝ. Много често, ние българите, изпадаме от едната в другата крайност.
От една страна, българите сме уникални като нация, история, традиции, етнография, фолклор, език, писменост, култура. Което само по себе си трябва да е основание за национална гордост и високо самочувствие. Понякога това обаче избива в прояви на криворазбран национализъм и дори шовинизъм. Някои наши “патриоти” стигат дотам да твърдят, че едва ли не българите сме най-древния, при това богоизбран, народ на земята. Напоследък зачестиха такива писания.
Но от друга страна е нашата болест, заради която изоставаме в обществено – икономическото си развитие и продължаваме да сме най-бедната държава в Европейския съюз. Заради което и въпреки Отец Паисий продължаваме да се срамим да се наречем българи. Все по-често у нас се проявява един откровен национален нихилизъм, какъвто няма при други народи.
Още Дядо Петко Рачев Славейков в отчаянието си съчинява стихотворението “Не сме народ”:

“Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас ...”

В едно свое писмо Гоце Делчев пише:
“Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! … ”
Наистина, ние българите, много обичаме да се делим по всякакви поводи. Затова пък ни е още по-трудно да се обединяваме за каквото и да било. Последният такъв случай, който аз помня, е от Световното първенство по футбол в САЩ през 1994, когато цялата нация празнуваше заедно успехите на нашето златно поколение. Поне на мен друга такава еуфория не ми е известна.
Не е тайна, че завистта също е една отличителна черта в българския характер. Както впрочем ината и мързела, дори да не го приемаме. Кодексът на шопа изобилства от примери за това:
“Я не сакам мене да ми е арно, я сакам на Вуте да му е неарно.”; “Я че си запалим кащата, та да изгори на Вуте плевняко.”; “Кога ми се приработи, седам и чекам да ми мине.”; “Най-обичам да сам змия – ем си лежим, ем си одим.”; “Я можем да копам, можем и да не копам.”; “Най мразим да мислим.”; “Законо е тесна врата у широко полье. Само улавите минуват у него.”. Или след като шопът цял ден е гледал жирафа в зоопарка, накрая категорично отсича: “Те такова животно нема!”.  Имаме си и такава поговорка: “Всичките терсене, ние – наопаки.”
Всичко това в съвкупност ни пречи да осъзнаем националните си приоритети и да ги следваме. Особено силно бацилът действа у нас по време на избори. То не бе корупция, платени гласове, корпоративен вот. В резултат никога не можем да си изберем свестни управляващи. Заразата е повсеместна и се явява трайна бариера пред развитието ни, нашето личностно и на държавата. Ние все не можем да улучим подходящи за нас реформи, нито да предприемем необходимите мерки. Голяма част от народонаселението отказва да приеме действителността тук и отказва да се бори за по-добър живот в България. То гласува с краката си, като масово си търси щастието в други страни по света, където държавите са уредени и се спазват законите. В крайна сметка е налице същинска демографска катастрофа. Българската нация се топи най-бързо в света.
Ето защо, ако не се имунизираме скоро срещу Bacillus bulgaricus, можем да изчезнем като народ. Това означава да спрем с нашето национално хоби разединението, а да намерим национални каузи, около които да се обединим. И последователно да ги отстояваме. Както и да възприемем принципа: Уважавай себе си, за да те уважават и другите!