Скоро не съм писал тук за политика. Причината е, че съм тотално разочарован. Според мен България няма никаква, нито вътрешна, нито външна политика. Очевидно и за незрящите е, че всички сфери на обществено – политическия, икономическия, социалния и духовен живот у нас се нуждаят от много и спешни реформи. Поне аз не виждам изобщо да се провеждат такива. Има само имитации. Ако въобще се променя нещо, то то се прави така, че de facto да си остане съвсем същото. Откакто ние сме член на Европейския съюз, той все ни натиска да се справим с огромната по мащаби корупция и с неработещата съдебна система. Резултатът от мониторинга е нулев. Изглежда, ние си искаме реалността, в която живеем, такава, каквато е. Що се отнася до международните отношения, аз не съм чул, нито видял, ние да имаме позиция по нито един от актуалните въпроси на съвремието. Освен може би някоя неадекватна реакция или изцепка на поредния роден месия. Така е като си нямаме нормални професионални политици.

За несведущите аз никога не съм крил, че съм с десни разбирания, проевропейски ориентиран. Затова не можах да се сдържа да не приветствам решенията на НАТО от Варшава. Само не съм сигурен дали те са достатъчни. Положителен факт е все пак, че нашите съюзници изглежда са осъзнали срещу какво са изправени. Мисля, че НАТО трябва да разположи съюзни контингенти не само в Полша, Литва, Латвия и Естония, но и в Румъния и България. Надявам се да е скоро.

В същото време недоумявам от позицията на едно политическо лице, че Черно море трябвало да се демилитаризира. Как да стане това, не знам, при положение, че отсреща в Крим е струпан огромен военен флот. Когато според всички канони на международното право срещу нас има доказан агресор. Който вече е анексирал немалки части от Украйна, Молдова и Грузия. И че на юг има един ненадежден и не по-малко агресивен "съюзник" в НАТО, чийто падишах тероризира народа си.

Напоследък чета, че 500000 жилищни имота у нас били изкупени от кремълски поданици. Това ми се струва невероятно и дано да не е така. Но ако това е вярно, дори само отчасти, то нас вече ни грози сериозна екзистенциална опасност. Нека събитията в Украйна ни бъдат за пример и предупреждение, какво може да ни дойде на главата. Това би означавало, че ние спешно ще се нуждаем от закрилата на НАТО, защото в противен случай в съвсем обозримо бъдеще буквално ще бъдем колонизирани от така наречените славянски братя. Които, между впрочем, не са нито славяни, нито пък са ни “братя”. Все пак и все още ние сме си европейци, а не евразийци.