Помните ли ГДР? Имаше такава държава. Ходил съм 4 пъти там (1981, 1982, 1983 и 1989), имах и приятели, на които съм гостувал, както и те на мен. Един от тях, Михаел Волф, днес е кмет на родния си град Алтенбург, Тюрингия, който е известен с единствения в света музей на картите за игра. Там е измислена и популярната немска игра на карти скат.
Бил съм в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Потсдам, Майсен, Йена, Ваймар и Алтенбург. Създадена през 1949 от съветската окупационна зона, тази държава беше замислена като витрина на социализма, имаше почти всичко и беше доста евтино. Ние като млади туристи се чувствахме добре там, защото имаше много забележителности, хубави музеи, картинни галерии, ресторанти, дискотеки. Помня Цвингера в Дрезден с чудесната картинна галерия и музей на порцелана, Бодемузеум и Пергамонмузеум в Берлин. Бил съм и в двореца и парка Сан Суси в Потсдам (немският Версай) и в порцелановата манифактура в Майсен. При всяко отиване си купувах по 1 чифт обувки Саламандър, които ме изкарваха поне няколко години. Имам хубави младежки спомени.
Но … самите източни германци непрекъснато се сравняваха със западните си сънародници и си знаеха най-добре как се живее на изток. От тях съм чувал вица, че разликата между ГДР и ФРГ е като между Трабанта и Мерцедеса. Те почти всички мечтаеха да живеят в Западна Германия. Тях например много ги болеше, че не им разрешаваха да ходят никъде на Запад, за да не избягат във ФРГ, където почти всички те имаха роднини. Не им даваха да отиват дори до Западен Берлин, който беше западен остров в ГДР. Както и у нас, западните стоки се продаваха срещу валута в източногерманските Corecom, наречени Intershop. Имаше и други луксозни магазини Exquisit, подобни на нашите Валентина, в които вносни стоки можеха да се купят с източногермански марки, но те бяха много скъпи.
Политическият режим в ГДР на Хонекер беше като българския, безкрайно предан на СССР. Германците обаче не обичаха руснаците и често отказваха да ги обслужват в заведения или магазини. Виждал съм го с очите си. ГДР си беше една окупирана страна и навсякъде имаше съветски казарми, и това те не го забравяха никак. Много източногерманци са се опитвали да избягат на Запад по всякакъв начин. Хиляди от тях са застреляни край Берлинската стена или по границите, което се разбра чак след Обединението на Германия. Историята на ГДР има хепиенд: германският народ се обедини в една държава, която днес има най-мощната икономика в Европа и е мечтано място за живот на милиони.

И едно уточнение: след 1989 не съм ходил повече в Източна Германия и не зная как се живее днес там. Надявам се, въпреки многото трудности, за които съм чел, да е по-добре за тях, отколкото при ГДР. Оттогава съм ходил само в западната част: Франкфурт, Офенбах, Кьолн, Дюселдорф и мога да изкажа само положителни впечатления.