За първи път ходих в Цариград през 1990. (След това съм ходил още няколко пъти, но не затова искам да разкажа). Тогава българите се деляха на такива, които вече бяха ходили и които сега тръгваха. Бях слушал доста, та реших и аз да видя за какво става въпрос. Ние бяхме 4 души. На Капитан Андреево ни държаха 4 часа, на Капъ куле още 2. И на двете места ни ровиха багажа. Още на границата видях тежко въоръжени жандармеристи. Казах си: Мама миа, къде отивам? Така или иначе, сабахлян стигнахме. Автобусът ни спря на един паркинг на брега на Мраморно море. Туристическа програма нямаше, хотел също. Два дни, където ни видят очите. Тръгнахме из града. Кой знае колко при това първо посещение не видяхме. Това стана години по-късно. Но оттогава впечатленията ми още са силни. Имахме визитката на един турски фабрикант на кожи, който често идваше във Варна. В един магазин я дадохме на една българска туркиня и тя му се обади. Човекът, когото слабо познавах, каза да вземем едно такси и да отиваме при него. Качихме се и пътувахме 1 час. Още тогава градът беше огромен. Посрещна ни във фабриката си и плати таксито. Дойде едно турче от Разград да ни превежда. Почерпи ни със студена кола. Аз викам: Добре, дойдохме, видяхме се, поговорихме си, ами сега как ще се връщаме? Нямахме дори карта на града. Ето какво се случи после: Неговият заместник ни качи на една голяма кола и първо ни заведе в един огромен склад за кожени изделия. Каза ни да си изберем по едно яке и ние послушно го направихме. Подарък! После ни върна в Лалели и ни настани в хотел. Чак на сутринта видях, че е 4 звезди. Взехме си душ и се поразходихме. Пихме истинско турско кафе и фреш от портокал. Първо, разбира се, минахме през Капалъ чарши. Истински Ориент! В магазинчетата черпеха с много ароматен ябълков чай. В 20 часа момчето ни взе от хотела и ни заведе в ресторант на брега на Мраморно море. Пееше някаква местна звезда, рекламирана с неон. Музиката беше нещо като нашите стари градски песни, но с ориенталска тоналност. Беше пълно с млади хора, които се веселяха и танцуваха. На масата ни бяхме 7 души: ние четиримата, фабриканта и заместника му, както и една млада руса преводачка. Биг бос се чувстваше като у дома си, явно го познаваха. Беше много любезен, разпитваше ни за много неща в България. От поръчките му разбирах само едно: Карашик. Сервираха ни салати няколко вида, огромен телешки стек, много плодове за десерт. Аз за пръв път пиех Йени ракъ и ми допадна. Сервитьорите стояха зад гърба ни, както се казва: диван чапраз. Непрекъснато ни доливаха вода в чашите, на всяка цигара пепелникът се сменяше. Перфектно обслужване! Ние също си взехме нотите и поиграхме малко, колкото можехме. Дойде един фотограф и направи снимки на масата, а след 20 минути ни ги поднесе в красиви папки на ресторанта. Накрая ни върнаха с кола в хотела.
Имахме късмет, защото другите от групата ни спаха в автобуса при почти 40⁰ жега.

Толкова за турското гостоприемство, което усетих за първи път. Хората ни питаха откъде сме и ние им казвахме: Булгаристан. Веднага ни отговаряха: Аа, комшу, аркадаш. За толкова години аз не съм почувствал нито веднъж лошо отношение към нас, българите. Обикновените хора ни имат за комшии и приятели. Не знам защо, но в Цариград сякаш не съм бил на някакво чуждо място. Може би защото е бил на практика най-големия български град, в него са живеели над 50000 българи. Е, сега след превратностите на историята там са останали само около 500, но за хубаво или лошо градът винаги ще си остане тясно свързан с българското минало.

Аз харесвам Цариград. Обиколил съм и доста места в европейската му част (в азиатската почти не съм ходил). Космополитен мегаполис! Имам и немалко хубави спомени.

Толкова по-тревожни са за мен последните събития в Турция. До такава степен съм потресен от случващото се в момента, че чак не ми се коментира. Та то всичко е ясно!

Само бих искал да пожелая на младите и образовани хора в Турция, дано този диктатор скоро да падне от власт, за да имат те европейското бъдеще, което заслужават.

За да можем и ние отново и на спокойствие да посетим Цариград.

Ние в България от колко години имаме европейско бъдеще?
Доволен ли сте от внедрените европейски ценности сред обществото ни,както и от възможностите,които ни се предоставиха? ;)

Накратко, не съм доволен! Това обаче не се дължи на самите европейски ценности, в които няма нищо лошо, а в особеностите на българския преход. Тази тема обаче е прекалено обширна. Колкото до възможностите, които ни се предоставиха, за това са виновни повече тези наши политици, които ги договориха при присъединяването ни.