Прочетен: 909 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2017 11:37
Годината е 1993. Zurich, Bahnhofstrasse. Една от най-скъпите улици в света. Банки, магазини за часовници и бижута, модни бутици. Часът е 16:50. Виждам кафене с маси на улицата. Казах си: Тук ще пия едно кафе, пък каквото ще и да става. Сядам. Идва сервитьорка. Носи ми меню. Изчезва. Чак след 5 минути идва пак. Какво обичате? Едно кафе, моля. Съжалявам, но не мога да ви донеса, защото в 5 часа затваряме. Ами тогава защо ми дадохте меню? Защото седнахте. Така и не ми донесе кафе. Не можех да повярвам. В 17:00 следобед, на пъпа на града затвори всичко. В 18:00 вече нямаше жива душа из центъра. Бях пристигнал рано сутринта с влак от Болоня. Бях 2 дни там по покана на швейцарската фирма, с която работехме.
Друга случка: Гарата на Цюрих. Исках да заверя билета си за връщане в Италия. Отивам на гише Информация. Опитвам се да питам нещо. Човекът зад стъклото мълчи като пукал. Кима с глава. Поглеждам и виждам някакъв автомат, на 30 метра. Отидох и си взех номерче. Подадох му го. 24 карата усмивка. Супер любезен. Но въпроса си можеш да зададеш, само ако имаш номерче. Иначе не става. Регламент!
Така е в Швейцария. Има правила за всичко. Така се става богат. За един българин е дразнещо, но това е техният начин. Всичко е чисто, подредено, спретнато. И много скучно, поне за нас. На мен почти всичко ми се видя странно. Фирмата домакин имаше офиси, заемащи 2 етажа в една модерна бизнес сграда. Но коридорите на тази сграда не бяха измазани, стояха си на голи бетонни тухли. Защо, попитах. Защото това са излишни разходи, ми отговориха. Но на тях това не им пречеше. Правят сериозен бизнес, но без никаква показност. Ресторантът, където имахме делова вечеря, бе в стара мелница на брега на езерото. Бяха оставили машините и тръбите, боядисани в бяло. Лукс по швейцарски. Домакинът ме разведе в няколко универсални магазина, които продаваха техните стоки. Навсякъде беше семпло, изчистено, стерилно до болка. Такъв им е стила просто. Швейцарците са съсредоточени преди всичко в работата си. Оттам се прибират направо вкъщи. Рядко излизат вечер. Затова улиците са пусти. В Цюрих имаше само една къса пешеходна улица в стария град, където до късно работят магазини, заведения, кина, барове. Тя не гъмжеше от хора и повечето бяха чужденци.Да, в сравнение с Южна Европа животът там е жива скука. Но те така са си свикнали. И са богати и щастливи по своему. За което им завиждат всички, не само ние.
Да не говорим въобще за специфичната швейцарска политическа система с безброй референдуми по всеки един въпрос, който те считат за особено важен. Това прави Конфедерацията най-демократичната страна в света. И за огромно наше съжаление, колкото и да искаме, никога няма да можем да станем Швейцария на Балканите.
