През далечната вече 1997 бях в командировка в Дубай. За стока. Искам да ви разкажа какво аз видях там и що за страна са тези така прехвалени емирства. Тогава още ги нямаше Бурж Халифа и Бурж ал Араб, нито изкуствените острови, нито новите небостъргачи и молове, нито метрото. Не съм ходил повече, нямах желание, затова тези чудесии не съм ги виждал.

Още тогава Дубай бе огромен пазар на стоки. Идваха купувачи от Европа, Азия и Африка. Бяхме в хотел от индийска верига. Нищо особено, по трима в стая. Беше в стария град.

Още в 5 сутринта те събужда воя на мюезина от минарето за първата им молитва. Не можеш да спиш. Бях шокиран от огромните контрасти в този непознат за мен свят. Има много богатство и невероятен разкош в този град. А редом до него неописуема бедност. Аз видях там хора, които живееха в кашони на улицата и това бе имуществото, което имаха. В подземието на хотела ни складираха стоките, които бяха купени от гостите. Там работеха и живееха тъмнокожи тамили от Индия. Казаха, че са от района на Делхи. Тези тамили спяха в чували. Къпеха ги с маркуч на групи със студена вода. Местните изобщо не си цапат ръцете с труд. Работата е за чужденците: индийци, пакистанци, иранци, тайландци, виетнамци, филипинци, араби от по-бедните страни. В Дубай не можеш да отвориш например магазин без местен съдружник, който без да работи, наготово взема минимум 51% от печалбата. Каналът между стария и новия град се прекосява с допотопни салове. Такситата возят навсякъде за 5 дирхама (около долар и половина). Само до един мол ни взеха 10 дирхама. В него видях следната картинка: Напред вървеше мъжът с ръце зад гърба с броеница, а зад него подтичваше жена му (невръстно момиче) с бебе на ръце, с 5-6 торби с покупките в едната ръка и с мобифона на мъжа си в другата. На булеварда с огромния трафик между колите доста стар мъж теглеше като впрегатно животно 10-метрова платформа, натоварена с телевизори. Въжето бе усукано зад врата и под мишниците му, а жилите му бяха издути до пръсване. Почти пред всеки по-голям магазин те чака гилдията носачи, готови срещу 5 дирхама да отнесат на ръце покупките ти до който хотел кажеш. Пълно е с джамии, стари и ултрамодерни. От минаретата им ти проглушават ушите с мощни тонколони по 5 пъти на ден. Просто не се трае. Молят се абсолютно навсякъде. Дори в тоалетните им има молитвени стаи. Веднъж в едно градинско заведение се скъсахме да си чакаме поръчката. Първо сервитьорът, а после и готвачът най-спокойно си постлаха килимчетата и се надупиха да се молят. 20 минути! В Дубай тогава имаше златно градче, стотици златарски магазини. Златото е 22, дори 23 карата. Видях там страшно много лукс, например персийски килими за десетки хиляди долари. Целият този лукс е платен с ужасяваща мизерия. И с жестока експлоатация на гастарбайтерите. Макар Дубай да има малко по-либерален режим в сравнение с други арабски страни, все пак там над всичко е исляма и шериатския закон. Затова не им завиждам. Не харесвам такива държави.

обаче като турист, не съм ходила за стока и тези аспекти са ми убягнали. В момента кипи огромно стрителство заради Expo 2021, което ще се проведе там. Както казах и в моя пост - съвременните роби строят пирамидите на съвременните фараони. Това е.
Само да поясня - в Дубай няма данъци, както и никой не закаран там насила. Всеки си е направил сметката защо е там. Не се ми проглушавали ушите с молитви, може да сте попаднал там по време на Рамадана. А това за платформа теглена от мъж по булеварда, просто забравете. Няма сега такива неща в този луд трафик. Вашите спомени нямат нищо общо със сегашната действителност.
Поздрави.

Възможно е да е така сега, съгласен съм. Все пак 19 години са доста време. Но не ми се ходи повече там, макар че един турист сигурно има какво да види. Предпочитам старата добра Европа. Не че в момента мога да си го позволя, де ...

Но това, което ме впечатли в Дубай е, че няма нищо менте - всичко е истинско. Като ти кажат - този килим (в дажамията в Абу Даби) струва астрономическа сума - това е така. Влагат огромни средства и може би добре правят, защото нефтът ще секне в един момент, а те се подготвят за световно средище и инвестират страшно много. Сигурно, за да могат после да живеят от приходите от туризъм и събития, които ще организират.
Накратко - за служава си ходенето. Но лично на мен повече ме хареса Лисабон и околностите, които посетих малко преди Дубай. Защото там е по-човешко и историческо, а не мегаломанско.
Поздрави!