По принцип не съм много запален фен на поезията, но напоследък страшно много ми допадат стиховете на поета Валери Станков, на когото имам честта да бъда приятел във Facebook. Ето едно от тях:

Валери Станков

ГОБЛЕН С МАЛКО СЕЛО

... вятър чорли дюлята на двора, 
мушмулата шушне и шуми, 
котаракът скача от стобора 
с лъвски скок връз старите асми – 
облак сив уплашени врабчета 
литва върху тежките грозда, 
подир миг и маздата на кмета 
ще отпраши нейде към града, 
ще се скупчи сетне из Всемира 
и ще рукне в село тишина – 
и единствен, ще гълчи пастирят 
стадото с трънясали руна, 
лудият ще слезе към мегдана, 
попът в хоремага ще заспи – 
спря да пие – три години стана, 
ни вода, ни чайче от липи, 
таласъм ли под луната кръгла 
ме запита: – Ти защо дойде?...

Нито да се върна, ни да тръгна – 
и да тръгна, няма накъде.