СТИХОТВОРЕНИЕ В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

... живях в сегашно време, а от днес 
ще заживея в бъдещето време – 
ще гледам със нарастващ интерес 
как старчето на пейката си дреме, 
как слънчицето – дето се върти 
по своите спирали, вечер чезне – 
и как над всички срутени мечти 
ще литна с делтапланера си звезден, 
и как една джебчийка с мургав тен
след миг ще ми открадне портмонето, 
и как ченгето с почерк на кретен 
пет протокола ще ми пише в Трето, 
и как хлапак на скейт ще избръмчи 
край пейката на своето момиче, 
как ще потъвам в твоите очи – 
живял до днес тъй сам и чужд, и ничий,
как в дворчето със сладкия хинап 
хлапетата ще хлътнат на орляци, 
и не защото вкъщи нямат хляб! – 
и ние нявга бяхме момчурляци, 
как ще поникнат първите цветя, 
ще стелнат листопадите драперии...

Тогава – щом се вдигна да летя, 
не питайте къде летиш, Валерий!