Когато за пръв път като студент стъпих в Будапеща през далечната 1981, изпитах истински шок. Дотогава бях ходил само в Констанца и Одеса. Нямах никаква представа как е на Запад, затова тя ми се видя като истински западен град. Почувствах се като едно балканджийче, което току-що е слязло от планината в града. Вървях по улиците и гледах като изумен. Въобще не можех да си представя, че в една “социалистическа” страна е възможно да има такова изобилие от стоки. Шокът бе пълен, когато видях един частен магазин за дънки. По това време във Варна можеше да се купят дънки или от Кореком с валута или на ръка от някой пампурджия. Частни магазини! За такова нещо у нас беше забранено дори да се мисли. А само в Будапеща те бяха над 10000. За какво ли не, най-вече западни стоки. Особено впечатляващи бяха супермаркетите, пращящи от продукти, които в България бяха дефицитни. Да бяха само магазините! Навсякъде светеше неон с реклами на световни марки. Хотели на големите световни вериги. Лъскави кафенета и изискани ресторанти. Нощен живот: Барове, дискотеки, вариетета. Имаше копия на парижките Мулен Руж, Максим и Лидо. И безброй забележителности! Внушителният Площад на героите със статуите на крале и национални герои, (построен в чест на хилядолетна Унгария), заобиколен от Музея на изящните изкуства и изложбена зала. В центъра на мемориала е стълба с Архангел Гавраил. Унгарците са горди с историята си. Катедралите Св. Ищван и Св. Матиаш. Разкошната сграда на парламента на брега на Дунава. Кралският дворец и Рибарските кули в Буда, до които е хотел Хилтън. Мостовете на Дунав. Булеварди с красива архитектура. Улица Ваци. До 1989 Будапеща беше най-западния и най-космополитния град в Източна Европа. Режимът на Янош Кадар беше много по-либерален. Унгарците пътуваха свободно на Запад. Причината е може би в това, че унгарците първи, още в 1956, въстанаха срещу комунизма. Те винаги са били много свободолюбив народ. Неслучайно, след революцията в 1848, те са единствени от всички народи в Австрийската империя, които успяват да я принудят да стане дуалистична монархия, а именно Австро-Унгария. Подобно на нас и унгарците имат голяма диаспора в съседните страни. Те не са индоевропейски народ. Произходът им е угро-фински. Родствени са с фини, естонци и карели. Поради езиковата бариера унгарците са принудени да изучават чужди езици. Старото поколение говори немски, а младите хора – английски. Затова няма да имате проблем да се разберете с тях.

След 1989 Унгария бързо извърши всички реформи. Сега са много по-напред от нас в своето развитие. В последно време имат доста икономически проблеми, породени от авторитарното управление на популиста-националист Виктор Орбан, но вярвам, че ще намерят сили, за да преодолеят и това.

Ходил съм няколко пъти там, обикалял съм я доста, но винаги съм бил впечатлен с нещо ново. В Будапеща е второто метро в Европа, след Лондон. Впрочем там за пръв път се качих в метро. Там за пръв път посетих истинско вариете. Тричасова програма в Максим с артисти от цял свят. За пръв път пих кафе в петзвезден хотел. Дори за пръв път си купих истински дънки от магазин. За пръв път се насладих на магазини с прочутия в цял свят изящен и скъп унгарски порцелан "Herend". Едва там видях, че е възможно хората да живеят много по-добре, отколкото тогава у нас.