Книгите за мен са истинското богатство. Прочетените. Мисля, че всеки уважаващ себе си човек трябва да има у дома си поне една скромна библиотека с любимите си книги.

Като четящ човек аз така и не можах да разбера хората, които не обичат или ги мързи да четат. Те не знаят просто какво са изпуснали. И така си остават завинаги илитерати.

Навремето хубавите книги бяха дефицитни и с малък тираж. За тях се чакаше на дълги опашки. Сега дефицит няма, но и книжарници почти не останаха. Освен в моловете. Така е в пазарната икономика. Особено когато по-младите поколения не четат достатъчно книги. И кампании като “Аз чета” не могат да променят този факт. Така си е наистина, за съжаление. Явно в училище не им обясняват, че именно книгите формират общата култура и мирогледа на човек.

Ако с нещо се гордея в живота си, то е, че съм прочел доста книги. Моят дядо, на когото нося и трите имена, ме научи да чета още преди забавачницата. Нашите нямаха пари за книги и затова ме записаха в библиотеката на читалището в квартала. После се преместих в средношколската библиотека. Бях редовен читател. Взимах по няколко книги всяка седмица. Едва по-късно, вече като студент, започнах да купувам книги от стипендията си. Като започнах работа, продължих и така постепенно успях да си направя домашна библиотека. През различните периоди от живота си съм имал различни любими автори и книги според възрастта си. Не мога да изброя всички. Като дете започнах, разбира се, с приказки – Шарл Перо, Братя Грим, Ханс Кристиан Андерсен. Като юноша продължих с приключенската литература – Карл Май, Майн Рид, Рафаел Сабатини, Емилио Салгари, Фенимор Купър, Александър Дюма - баща. Научната фантастика на Жюл Верн. Особено харесвах историческите романи. След това криминалетата на Агата Кристи, Едгар Алън По, Артър Конан Дойл, Жорж Сименон. Така полека лека стигнах до по-сериозната литература. Френски класици като Виктор Юго, Ги дьо Мопасан, Гюстав Флобер, Оноре дьо Балзак, Стендал; Чарлс Дикенс и Джон Голсуърти от английските. Следваха американски автори: Джек Лондон, Джон Стайнбек, Франсис Скот Фитцджералд, Ърнест Хемингуей, Ъруин Шоу, Джон Ъпдайк, а от немските – Ерих Мария Ремарк. Разбира се, не съм пропуснал нищо и от българските писатели. Освен художествената литература, чета и всичко на тема древната българска история. Сигурно пропускам много автори и книги, които съм чел с удоволствие. Но това не е важно.

По-важното е, че има книги, които всяко дете, всеки ученик и всеки зрял човек просто трябва задължително да прочете. А ако не го е направил, това си остава само за негова сметка. На мен лично четенето на книги никога не ми е пречило на детските игри, на ученето и на работата ми. Напротив, това даже винаги ме е разтоварвало и пренасяло за миг в един друг, по-хубав свят. Светът на книгите. Който си заслужава да бъде открит. И който ще си остане завинаги само ваш!

Хубава хрумка! - За книгите и четенето! - Поздравления!
...
Припомних си детството - когато извеждахме на паша домашните животни, в торбичките си носехме книжки... е, и игри си имахме, подходящи за горския терен.. ама, за книжките ми е думата...
А, днес, какво правят децата - компютърни игри -...

Понякога се сещам за някоя стара книжка, която съм прочела... която е в личната, домашната ми Библиотека!

Иначе, книжарници има много днес - поне в София знам няколко на близко разстояние - Ъгълът на Витошка и Патриарха, на бул. В.Левски, на Графа, на Прага и други... защото в тези съм ходила и пазарувала книги, въпреки, че парите в днешно време все недостигат ... за книги...

Поздрави!