Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2016 22:40 - Singer
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 356 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 30.08.2016 23:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сингер е шевната машина на мама. Немска! Това не е просто една шевна машина, това е нейния труд и живот. Дядо ми ѝ я купил, когато е завършила шивашкото училище. Тогава е струвала цяло състояние, била е много скъпа. И мама е започнала да шие. Тя работеше като шивачка. От малък помня, че почти всяка вечер след работа тя шиеше вкъщи на частно. Откъде намираше време за всичко: шиене, готвене, шетане, не знам. Шиеше и в събота и неделя. Имаше доста клиентки: съседки, роднини. Изреждаше се цялата рода, защото им вземаше много евтино. С този Сингер мама ни порасти и изучи. Разбира се, татко, Бог да го прости! ѝ помагаше много. Той си беше техничар и имаше няколко технически професии, но най-много обичаше дърводелството. Татко и той също работеше на частно. Беше си направил дърводелска работилница в гаража на къщата ни. Често след нощна смяна по цял ден майстореше нещо в гаража: мебели, дограма, каквото падне.

Да ме прощават много тия, които сега лъжат хората, че сме живели добре по комунистическо време. Мама и татко бяха обикновени работници. Заплатите им бяха смешно малки. И двамата работеха допълнително на частно, но парите вечно не ни стигаха. Когато баба и дядо починаха, дадохме една стая от къщата под наем. И пак я карахме от аванс до заплата. Мама се опитваше да спестява нещо: 2 детски и 1 работнически влог, малки суми. Месеци преди абитуриентската ми излезе реда за колата. Москвич. За Лада нямахме пари. Бяха чакали 10 години за нея, но не им стигна вноската и влога, та взеха и заем. Мама и татко се стараеха да не ни липсва нищо, не сме гладували. Но менюто бе скромно: постно през седмицата, риба в събота и месо в неделя. За сметка на това кисело мляко всеки ден. За дрехи нямаше много пари, мама ни шиеше ризи и панталони. Първите дънки си купих от Кореком чак като студент с парите от бригадата. Брат ми като по-малък износваше моите дрешки. Когато тръгнах на училище, ми даваха 10 стотинки за закуска, а джобни за харчлък имах чак в гимназията. Нашите нямаха никаква възможност да ни издържат в София и затова с брат ми завършихме във Варна. Едва като започнах работа, имах мои пари, но трябваше вече и аз да помагам за домашния бюджет. Така че изобщо да не ми го хвалят това време!

Та мисълта ми беше за Сингера на мама. Ние още го пазим, но вече като реликва. Ако не беше този Сингер, сигурно щяхме да живеем съвсем бедно и мизерно в оня, прехваления социалистически строй. Този Сингер помогна на мама и татко да направят от нас хора. Тя доста отдавна не шие. Сега тя, милата, е стара, болна и безпомощна. Гледаме я с брат ми и дано да можем да ѝ се отблагодарим с грижите си за всичко, което тя е направила за нас!




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Сингер
31.08.2016 08:47
е Мерцедесът в шевните машини! Когато работи, пее (singen). Имате колекционерска ценност, Лавал:)
Моята е Лучник, купена естествено с връзки по времето на соца, струваше ми цялата заплата, но се изплати за нула време - с нея шиех за себе си и двете ми дъщери по кройки от Бурда. Надявам се да шия и за някоя внучка:)
Хубав ден
цитирай
2. laval - Благодаря!
31.08.2016 09:25
За нас е ценна, защото това е целия живот на мама. Шила е на нея над 40 години.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: Лични дневници
Прочетен: 185284
Постинги: 372
Коментари: 138
Гласове: 252
Архив
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031