Прочетен: 712 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2016 17:50
Една тънка книжка, само 156 страници. Издателство “Народна култура” 1963.
“Един ден на Иван Денисович”
Автор: Нобеловият лауреат за литература за 1970 Александър Солженицин
Разказ за един ден от живота на руския селянин, войник и затворник Иван Денисович Шухов, прекаран в “трудовия” лагер, някъде из Сибир. След като издават тази малка книжка през 1963, Държавна сигурност решава, че тя е опасна за режима и милицията изземва почти целия тираж от книжарниците. Затова малко хора успяват да си я купят и книгата е библиографска рядкост. Аз съм я прочел още в гимназията. Само ще кажа лаконично, че тази малка книжка преобърна представите ми за света, в който живеех. Тя е толкова силна, че има поразяващ ефект както в СССР, така и по цял свят. Тя носи на автора си световна слава и Нобелова награда за литература. Тя не може да бъде преразказана, просто трябва да бъде прочетена. Едва през 1973 в Париж излиза “Архипелагът ГУЛАГ”, в който е разказана цялата истина за съветските концлагери.
Ето един пасаж от нея:
“Шухов знае — днес им се решава животецът: щото искат да чупят тяхната 104-а бригада от строежа на работилниците и да ги лашнат на новия обект, “Социално-битовия комплекс”. А тоя “комплекс” е едно голо поле сред снежните ридове, дето тепърва има да се копаят дупки, да се набиват колове, че и бодлива тел да опънат — сами да се ограждат, да не би някой да избяга. Чак тогаз ще почнат да строят. Това е най-малкото за месец работа, ще изпукат от студ — кьорава керемида няма. Нито огън ще палнеш — с какво? Бачкане до посиняване — туй му е майката.”
Кратко пояснение: Лагерниците се молят температурата навън да падне под минус 40 градуса, за да не излизат на работа.