След четенето на книги, любимото ми занимание беше ходенето на кино. Всъщност, киното бе най-евтиното и достъпно развлечение за всички. Билетите струваха тогава от 20 до 35 стотинки. Във Варна имаше доста кина, зимни и летни. Най-посещавани бяха Република, Благоев, Тракия. През ваканциите често цялата махала се изсипвахме в Лятно кино Тракия, което беше до нас. За хубавите филми имаше дълги опашки и билетите свършваха рано. Трябваше късмет, за да намериш билет на “търси се”. С приятелите ми не сме пропускали седмица без кино. Западните филми пристигаха само с няколко години закъснение. Гледахме най-вече френски, италиански и американски филми. Разбира се, те първо трябваше да бъдат допуснати от цензурата. Имаше един лаф: “Филмът хубав ли е или съветски?” Независимо от социалистическия реализъм, у нас се правеха и добри български филми. Имаше чудесни български актьори, които бяха любимци на хората. Няма да ги изреждам, те се знаят от всички. Спомням си за филма “Кит”. Аз успях да го гледам, но следващата седмица свалиха комедията от екран. Осмивала социалистическата ни действителност. Гледахме всичко, което допускаха: приключенски, криминалета, уестърни. Няма да забравя една поредица от филми на ГДР, посветени на индианците. Вождът винаги се играеше от Гойко Митич. На един филм едно циганче се провикна: Бате Гойко, отзаде ти идва! Най-големите опашки бяха, като излезе “Кръстникът”. Той беше най-касовия филм на всички времена. С годините критериите ми за добро кино съществено се промениха. Започнах вече да гледам сериозни и стойностни филми. Когато бях в командировки в София, редовно посещавах филмотечното кино. При демокрацията дойде модата на видеокасетите и не се ходеше вече на кино. Сега старите киносалони ги няма. Приватизираха ги и изчезнаха. Доколкото знам, днес кино във Варна има само в моловете. Имаше преди и във Фестивалния комплекс, не знам дали още има. Днес филми се гледат най-вече у дома. Има системи за домашно кино, DVD, флашки. Можеш да ги гледаш на лаптопа или таблета и дори на iPhone. Но съвсем друго си е да гледаш един хубав филм на големия екран.

Повече за филма "Кит" - ето тук.

Така беше. И ние , софиянци на летуване във Варна, обикаляхме на екс същите кина.

Радвам се, че някой оценява написаното от мен. Поздрави!

Преди малко един жестоко ме обиди с много нецензурен език, че не съм бил гледал филма "Кит". Не само, че съм го гледал, но това беше още първия ден, като излезе. Бях малък, само на 10 години, но такъв филм не се забравя. После го даваха няколко пъти и по телевизията, така че с удоволствие си го припомних. Затова давам линк с повече информация за филма. В блога има и видео със самия филм.

Балзак е казвал само една дума: "Ниво-о-о-о!"

спомням си обаче истинския кит, когото ни водиха да гледаме от училище - очите му бяха сложени в буркан:)