Татко много обичаше да играе табла. Това беше любимото му занимание в малкото му свободно време. Голям добряк, но в таблата влагаше енергия и страст. Освен прекрасен баща, той беше наистина много добър табладжия. Когато ходеше да играе в кварталния клуб, винаги ни носеше сухи пасти, които бе спечелил. Той ме научи да играя още като малък, както и брат ми. Най-често партньор му бе кръстник Кольо. Идваха ни на гости и двамата играеха с часове: табла, гюлбара и тапа. Като дете аз, разбира се, бях кибик. Те ползваха много чисто табладжийски изрази. Например чифтовете: епеци, дубара, дюсе, дьортджехар, дюбеш, дюшеш. Мисля, че са персийски. Татко редовно го биеше, а кръстник се ядосваше много смешно на зара, но не се отказваше лесно. Мен и брат ми също лесно ни биеше, но понякога ни даваше да спечелим по някоя игра, за да не ни загуби като партньори. Докато беше жив, ние и двамата играехме редовно с него. В студентските години и аз често играех табла с приятели.

Таблата не е чак толкова сложна игра като шахмата, лесна е за разбиране и затова е популярна в много страни. Но за да станеш добър табладжия, не е достатъчно само да имаш добър зар и късмет, а трябва да имаш и добра стратегия. Ключът към успеха в таблата е това да направиш капии, за да можеш да прибереш по-лесно пуловете си. Освен традиционните игри табла, тапа и гюлбара, аз се научих да играя още 4: челебия, султания, еврейска и затворническа. Челебия е най-бързата игра. Чифтовете се играят докрай, както при гюлбара, но пуловете се подреждат като при обикновената табла. При султания пък нямаш право да правиш капии, освен в своето поле. Еврейската, естествено, се играе само на зарове. Пуловете първо се нареждат, а после се вадят. При затворническата пък няма зарове. (Откъде зарове в затвора?) Тук има мислене като при шахмата, защото се играе задължително едно и произволна друга цифра, която се обявява. Таблата е древна игра като шахмата. Произхожда от Персия. Особено популярна е в Ориента. В Истанбул сме виждали кафенета на открито, в които играят табла на десетки маси. Аз и брат ми също се записахме там. Автентично преживяване. В англоезичните страни например също играят табла, но там ѝ казват backgammon.

Днес вече и таблата не е това, което беше. В днешно време младите играят табла на лаптопа. Някои дори участват в онлайн турнири. Това обаче не е същото. Защото освен просто игра, таблата е и истинско човешко общуване. Какво по-хубаво от това да изиграеш една табла с един близък човек? Но татко го няма, а истинските приятели са вече доста далеч, чак в Америка. И така, днес човек няма с кого даже една табла да изиграе. А това определено много ми липсва …