По времето на “развития” социализъм имаше едно чудо, наречено бригада. Тези бригади бяха полувоенизирани. Всички бригадири носехме някакви измислени униформи и трябваше да изпълняваме заповеди на командири, назначени от Окръжния бригадирски щаб. Освен това трябваше да участваме в социалистическо съревнование. Това си беше една форма на експлоатация на ученици и студенти. По същество това си беше жива ангария. То не ни стигаше, че ни отнемаха по месец, месец и половина от лятната ваканция, ами и трудът ни го заплащаха съвсем символично. Срам ме е да кажа колко. Още в 8 клас ни пратиха, 15-годишни деца, да помагаме в Консервния комбинат “Янко Костов”, като пълним бурканите. Като по-големи ни пращаха в селското стопанство, където работната ръка никога не достигаше. Няма да забравя бригадата за домати в първата ни година като студенти. Беряхме по не знам си колко тона на ден, но никога не можахме да изпълним дневната норма, която си беше непосилна. Девойките беряха, а момчетата мъкнехме тежките щайги до камионите. Вечер не си усещахме от болка нито ръцете, нито кръста, нито гърба. Бяхме в село Брестак, Варненско. Настаниха ни по къщите на хората. Поне не бяхме в лагер. Огромни полета с домати. Краят им не се виждаше. АПК – Аграрно-Промишлен комплекс. Ние пък му викахме Асфалтов път към комунизма. Беряхме само за износ. Единият ден за СССР, а на другия – за Холандия. Само че както разбрахме после от хората от АПК-то, руснаците плащаха по 2 копейки за килограм. В същото време на пазара във Варна доматите струваха 20 стотинки, а в Москва ги продаваха по 3 рубли килограма. Докато холандците чинно плащаха по 18 цента за килограм. Което дори при официалния курс 1 долар за 1 лев си беше 9 пъти повече. Да не говорим за черния курс, който бе 3 лева за 1 долар. Така, от една страна държавата ограбваше труда на собствените си деца, а от друга братският СССР пък ограбваше България. Както, между впрочем, го правеше по всевъзможен начин през всичките онези 45 години.

А аз и царевица съм брал и цвекло съм чистел от невръстен и ако у дома става въпрос за малко помощ то там в ТКЗС-то и училищито си беше задължение.
Брането на царевица беше отменено след 1969 год. заедно с пострижката 0 №!

Няма нищо лошо в труда но няма и нищо по-лошо от насилието аз като селско момче съм работил и по-тежка работа но бригадата беше друго, определено!
Спукваха ни гьона да сме първенци майната им мършите сигурно вече са изгнили, но глупаци по този строй все още имах и явно глупостта не гние!