The Blue Blog of Lazar

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.10.2016 22:07 - Blue jeans

Прочетен: 1174 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.10.2016 22:12

Blue jeans или както им казваме у нас, дънки. Днес това е нещо съвсем обикновено. Дънки имат и носят всички, защото се продават свободно и навсякъде. Има бутици за скъпи маркови дънки и магазини с дънки на съвсем достъпни цени. Има и много ментета, разбира се. Изобщо, дънки има за всеки джоб. Не така обаче беше във времената на така наречената народна република. Тогава дънки просто нямаше. Това беше един от най-острите дефицити на зрелия социализъм. Дънки се продаваха единствено в Кореком, срещу долари и то само на чужденци. Някой чифт успяваха да внесат и пампурджиите, ако успееха да ги прекарат някак през митницата. Защото, ако носиш от чужбина повече от 2-3 чифта, това се считаше за контрабанда и веднага ги конфискуваха. Днешните млади хора надали могат да си представят какво чудо беше това да си купиш дънки. Когато аз бях тийнейджър, се считаше, че си модерно облечен, ако носиш дънки и черно поло. А ако случайно имаш и дънково яке, просто си върха. Всички искаха да са модерни и да носят дънки. За целта имаше само 2 варианта: или от някой моряк или трябваше първо да си купиш на черно долари (тогава вървяха по 3 лева), а после да намериш някой чужденец да ти ги купи от Кореком. Отвреме на време другарите, когато закъсваха здраво за валута, разрешаваха и на българи да пазаруват в Кореком. Точно в такъв момент си купих и аз първите си дънки. Цената на едни дънки беше някъде 20 долара или 60 лева. Купих ги с парите от есенната бригада като студент І курс. Чак тогава, защото докато бях в гимназията, мама и татко не можеха да отделят толкова пари. Мама ми шиеше кадифени джинси. Помня, че първите ми дънки бяха класика: Levi Strauss 501. И до ден днешен любимите ми марки все още са Levi’s и Wrangler. В България нещо като дънки правеха само в Панака – Луковит. Бяха бледа имитация на американските дънки, просто защото не ги шиеха с оригиналния плат blue denim. Въпреки това те веднага се разграбваха. Лошите западняци сякаш нарочно не изнасяха плат деним за България. Всъщност за обикновените хора, които не бяха ходили на запад, дънките бяха една от големите разлики между запада и нас. Няма да забравя как, когато за пръв път стъпих в братска Будапеща, просто останах изумен, виждайки частен магазин само за дънки. Не можех да повярвам на очите си. По-нататък историята вече я знаете: дойде (уж) демокрацията, а заедно с нея, естествено дойдоха и дънките.