Антоан дьо Сент-Екзюпери създава своя шедьовър “Малкият принц” през 1942. Книгата е преведена на 180 езика в над 50 милиона копия по света. Това е детска книжка, но тя съдържа скрити послания към възрастните. Малкият принц e книга, която с малко думи ни казва важни неща. Четат я както деца, така и възрастни, които искат да си върнат чистото и невинно детско въображение. В нея всеки може да намери утеха, вдъхновение и дори спасение. Понякога за това е достатъчно само едно изречение или мъдра мисъл. Ето някои избрани цитати:

Човек е самотен и между хората.

Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.

Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш ...

Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг ...

Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя 2-3 гъсеници.

Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.

Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец ...

Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.

- Къде са хората?
- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много. 

Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.

Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.

Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.