Мечо Пух и неговите верни приятели Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са любими герои на малки и големи. Писателят Алън Александър Милн е роден на 18.01.1882 в Шотландия. Той става световноизвестен с двата си приказни романа: “Мечо Пух” (1926) и “Къщичката в къта на Пух” (1928). В тях оживяват плюшените играчки на сина му Кристофър Робин. Приключенията им са както изключително забавни, така и много поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите са дело на Ърнест Хауърд Шепард. Книгите за Мечо Пух и приятелите му са не само класика, но и философия. Те изобилстват от простички, но доста ценни житейски съвети и ни дават уроци за истинското приятелство. По-късно правата върху героите са продадени на Walt Disney. Те правят анимационни филми за Мечо Пух и изработват много сувенири.

А ето и моите любими цитати:

– Пух? - каза Прасчо.
– Да! - отговори Пух.
– Нищо, каза Прасчо, хващайки го за лапичката. Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух!

Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща ... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

– Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

При все, че да ядеш мед, това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед … и това са две гърненца с мед.

Колкото повече, толкова повече!

С каквито се събереш – с такива се събираш.

Понякога седя и си мисля ..., а понякога просто си седя.

Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.

Прасчо:
– Знаеш ли, Пух? Мислех си …
– Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.

Какво трябва да ... трябва?

По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например: Какво ще кажеш да хапнем? ...

– Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!

– Как се пише любов? - попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства ... - отвърна Пух.

Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Все някой ден ще стигнем там, където искаме да бъдем.

Нещата, които ме правят различен, са нещата, които ме правят такъв, какъвто съм.

Мисля, че сънуваме, за да не се налага да сме далеч един от друг дълго. Ако сме постоянно в сънищата си, можем да бъдем заедно през цялото време.

Малко загриженост и малко внимание към другите, правят света по-различен.

Понякога най-малките неща заемат най-голямо място в сърцето ти.

Ден без приятел до теб е като гърне без капчица мед на дъното.

Преди вярвах във вечността ... но тя е прекалено хубава, за да е истина.

За любовта трябва да отстъпиш няколко крачки назад, за да можеш да направиш място за щастието на човека, който обичаш.

Всеки ден прекаран с теб ми е любим. Затова днес е новият ми най-любим ден.

Колко съм щастлив да имам нещо, с което е непосилно да се сбогуваш.