Прочетен: 3142 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2018 21:08
Древнобългарските съкровища са с изключително важно значение за разкриването на тайните на българската история, особено преди 680 г., защото тази на Дунавска България ни е известна. Те са пряко доказателство за това, че предците ни са носители на висока материална култура. Това означава, че древните българи не са били някакво полудиво номадско племе от степите на Азия, а един от народите – създатели на човешката цивилизация. Те не са живеели в юрти, а в каменни градове. Имали са уседнал начин на живот и добре развити занаяти, вкл. златарство. Днес са ни известни пет големи съкровища на древните българи. Ето кои са те:
1. Съкровището от Nagy Szent Miklуs в днешна Румъния.
Започвам с това съкровище, защото единствено него съм имал щастието да видя с очите си във Виена. Открито е през 1799 г. от банатските българи Христо и Кирил Накови в Над Сент Миклош в Банат, тогава част от Австрийската империя. Братята го подаряват на император Йосиф ІІ, като за това получават благородническа титла, а синът на Христо става граф. Намира се в Музея на история на изкуството във Виена. Точно копие има в НИМ – София. Състои се от 23 златни съда с тегло 10 kg. На съдовете има надписи с гръцки и древнобългарски букви на езика на древните българи, които категорично доказват, че това съкровище е именно древнобългарско.
2. Съкровището от Мала Перешчепина в днешна Украйна.
Това съкровище е най-голямото в ранното средновековие. Смята се, че е на Канас Ювиги Кубрат. Открито е през 1912 г. Съдържа над 800 златни и сребърни предмета. Златото в него е 25 kg, а среброто – 50 kg. Намира се в Ермитажа, Санкт Петербург. Най-ценни са златният жезъл, мечът на Кубрат и три златни пръстена с неговия монограм. В България има копия само на 9 от находките.
3. Съкровището от Вознесенка в днешна Украйна.
Съкровището е съдържало над 1500 златни и сребърни предмети. Открито е през 1930 г. Още тогава артефактите са разделени в три музея в Запорожие, Днепропетровск и Харков. По време на Втората световна война през 1941 г. е паднала немска бомба върху влака, с който е било превозвано. Голяма част от него е обгоряла или открадната. Запазен е само сребърния орел. На гърдите му е изобразен монограма на Аспарух, а на крилото знакът на рода Дуло. Това доказва, че съкровището е било именно на Кан Аспарух. В НИМ – София се пази копие от този орел.
4. Съкровището от Врап в днешна Албания.
На територията на Албания, край Адриатическото крайбрежие, са открити още две български съкровища, датирани между VII и IХ век. Едното е намерено от трима братя край с. Врап. Единият от тях е продал част от предметите. Предполага се, че е на Кан Кубер. Днес части от него са изложени в музея “Метрополитен”, Ню Йорк и в Археологическия музей в Истанбул.
5. Съкровището от Ерсеке в днешна Албания.
Съкровището от Ерсеке е подобно на откритото край Врап. Открито е от немски войници през Втората световна война. Било е предложено на търг в “Сотбис”. Изследвано е от немския проф. Йоахим Вернер. Намира се в частна колекция. За съжаление за него няма научни публикации.