Нашата писменост е важен елемент от националната ни идентичност. Малко народи си имат своя писменост. В Европа се използват само 3 азбуки: латиница, кирилица и гръцката. Повечето европейски народи пишат на латиница, като добавят към нея букви и диакритични знаци, за да обозначат специфични звуци. Гръцката азбука произлиза от финикийската. На българската, а не славянската азбука пишат в Сърбия, Македония, Украйна, Беларус, Русия, Монголия и държави в Средна Азия. Те също са добавили някои букви. Свои азбуки имат Армения и Грузия. В Африка писменост имат само в Етиопия. В Азия има по-голямо разнообразие. На арабица пишат не само араби, но и Иран, Афганистан и Пакистан. Държави с оригинална писменост са: Китай, Индия, Япония, Корея, Лаос, Камбоджа, Бирма и Тайланд. В Израел са възродили мъртвия староеврейски език (иврит) и писменост. Сигурно пропускам някои по-малко известни писмености. През хилядолетията човечеството познава египетските йероглифи, клинообразното писмо в Месопотамия, тази на маите, финикийската и етруската азбука, руните, линеарното писмо.

Само ние имаме не една, не две, а цели три вида писменост. За глаголицата и кирилицата е писано предостатъчно. Само ще добавя, че вече е крайно време всички да престанат да ги наричат славянска писменост. Тук славяните нямат нищо общо, те са си БЪЛГАРСКИ!

Думата ми е за древнобългарската писменост. Още повече, че и днес използваме знаци от нея. Такива например са буквите Б, Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь. Очевидно и Светите братя Кирил и Методий, а по-късно и Св. Климент Охридски отлично са познавали тази древна писменост. Надписите с древнобългарски писмени знаци вече са немалко, предимно каменни. Само край Мурфатлар в Северна Добруджа, Румъния са открити над 60 надписа. Такива има в Балши (Албания), Варош (Македония), Житков (Сърбия), Над Сент Миклош (Румъния), Плиска, Преслав, Шумен, Мадара. Край Волга такива надписи има във Велики Булгар, Казан, Онашат, в Пермска, Свердловска и Кировска област. Тези знаци стоят още на розетата от Плиска. Някои автори ги наричат “Куниг”. Оттам произлиза и кънига (книга). Опити за разчитането на тази писменост са правени от учени като Боно Шкодров и Петър Добрев. Има, разбира се, и някои откровено фантастични писания. Предполага се, че се касае за сричкова писменост, изписвана отдясно наляво. Като цяло обаче може да се смята, че древнобългарската писменост и надписите на нея не са разчетени. Шамполион разчете египетските йероглифи. Време е и родните учени да разчетат Paleobulgarica.

Paleobulgarica