Винаги съм се възхищавал на блестящите енциклопедични умове и на полиглотите. Има и такива българи. Затова бих искал да припомня за един от тях.
Стефан Младенов е един от най-големите български учени на всички времена. Роден през 1880 във Видин. Учен със световна известност и авторитет, той е езиковед, диалектолог, специалист по индоевропейски езици, българистика, балканистика, славистика. През 1929 става академик. Невероятен полиглот: владее немски, английски, френски, италиански, испански, португалски, всички славянски езици, старогръцки, новогръцки, латински, староиндийски, староарменски, староперсийски, арабски, турски, норвежки, шведски, датски, литовски, унгарски, румънски, фински и албански. Перфектно знае 18 от тях, а ползва общо 27. Превъзходен преподавател и лектор. Автор е на най-значимия труд “История на българския език”, който излиза през 1929 на немски език. През 1936 е издадена неговата “Граматика на българския език”. Отличен познавач е на българските диалекти. Той никога не е приемал тезите за съществуването на отделни македонски и торлашки езици. Винаги се е застъпвал за запазването на целостта на българската езикова територия. Умира през 1963.