Много градове, някога велики, а после изгубени през вековете, са оставили своя траен отпечатък в историята и до днес. Някои от тях са били поставени на колене от природата, заличени завинаги, но други вече са открити и са добре изследвани от учените. Представям ви част от най-тайнствените изгубени градове в света.

Ангкор (Камбоджа) с най-големия религиозен монумент в света. Ангкор е област в Югоизточна Азия на територията на днешна Камбоджа. От IX до XV век Ангкор е бил столица на Кхмерската империя. От този период са останали много архитектурни паметници. През XV век градът е разграбен и започва да запада. Чудесата му са в неизвестност за външния свят до 1860, когато французинът Анри Муо се натъква на това загубено съкровище. Днес някогашната столица е богат район на археологически забележителности. Една от тях е Ангкор Ват. Храмът е построен от кхмерския монарх Суряварман II. Първоначално основан в началото на XII век като индуистки храм, към края на века той постепенно е превърнат в будистки. Сградата е образец на високия класически стил на кхмерската архитектура. Това е най-големият религиозен паметник в света с площ от 82 хектара. Името му означава храм-град. Храмът е направен с помощта на над пет милиона тона пясъчник. Той е признат за обект на световното културно и природно наследство и е символ на Камбоджа.

Мемфис е столицата на Древен Египет в епохата на Старото царство. Намирала се е на западния бряг на река Нил. Първоначално градът е носел името Инебу-хедж, което означава – “Белите стени”. Според Херодот, градът бил основан през 3100 г. пр. Хр. от фараон Менес, който обединил двете царства на Египет. Мемфис процъфтява векове наред като център на търговията и религията. Тогавашната столица на древен Египет е била административен център на цивилизацията в продължение на стотици години, преди да бъде изоставена поради възхода на Тива и Александрия. В своя апогей град Мемфис е имал население повече от 30 000, което го прави най-големият град на древността. Под владение на Римската империя, Александрия се установила като най-важния град в Египет, а Мемфис останал втория. Тогава е изоставен и станал източник на каменен материал за заобикалящите го селища. Все още бил осеян с величествени руини до XII век, но скоро се превърнал в обширна територия, пълна с ниски руини и разрушени камъни. В местността са открити останките от храма на Птах и Апис, както и няколко статуи, в това число и две двуметрови статуи от алабастър на Рамзес II.

Виджаянагара е столица на една от най-големите индустки империи в историята, основана от принцовете Харихара и Бука от династията Сангама през 1336. Влиянието ѝ достигнало върха си при царуването на Кришнадеварая (1509 – 1529), когато контролирала почти целия полуостров на юг от реките Кришна и Тунгабадра. Богатството му идвало от контрола над търговията с подправки и от памучната индустрия. Империята се сринала след битката при Таликота през 1565, когато Виджаянагара бил обран от султаните от Декан. По този начин вратите на Южна Индия за мюсюлманските нашествия бил отворен. Едно от най-впечатляващите места е храм Витала от XVI век. Започнат от Кришнадеварая, той никога не бил завършен, нито осветен; невероятните скулптурни умения са връхната точка в изкуството на Виджаянагара. Външните колони са познати като музикалните колони, тъй като издават кънтящ звук.

Помпей е голям античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79. Градът е тънел в забрава цели 1700 години, докато не е открит през 1748. Оттогава, разкопките разкриват изключително детайлна представа за живота на града в зенита на Римската империя. Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град с около 2,5 милиона посетители годишно. Днес е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Петра е древен град в днешна Йордания. Най-старите археологични находки на това място датират от около XI век пр. н. е. Първите известни обитатели са едомците, които живеели тук около 1000 пр. н. е. Според Библията те били потомци на Исав, а препратките в Битие към място наречено Села, почти сигурно се отнасят за Петра. По-късно става столица на набатеите. Градът е известен с многобройните структури, изковани в скалите. Дълго време обектът бе скрит, но швейцарския изследовател Йохан Лудвиг Буркхардт го открива през 1812. Описан е като “розово-червен град, стар наполовина колкото времето” от писателя Джон Уилям Бъргън.

Изгубеният град Махендрапарвата е открит с лазерна технология. Австралийски учени са открили в Камбоджа древния град Махендрапарвата с помощта на технологията Lidar. Учените са използвали хеликоптери, оборудвани с лазерни радари. Лазерното сканиране от въздуха е помогнало да бъде създадена точна карта на загубения град, включително на пътищата, каналите и храмовете, които са на около 1200 години. Град Махендрапарвата е разположен в планината Пном Кулен в провинция Сиемреап. Преди изследването с лазерната технология археолозите бяха проучили на място терена, за да картографират централната част на града с площ от 9 кв. км. Лазерът разкри, че градът е бил много по-голям, най-малко 35 кв. км, и много по-населен, отколкото предполагали специалистите. Цивилизацията Махендрапарвата е изчезнала заради проблеми с водоснабдяващата система, предполагат историците.

Палмира била важен град в Централна Сирия в древността. Най-ранните сведения за града с арамейското му име Тадмор са от вавилонски плочи, намерени в XVI век в Мари. През второто хилядолетие пр. Хр. градът е бил виден търговски път, свързващ Персия, Индия и Китай с Римската империя. През 634 първите мюсюлмани пристигнали в Палмира. По-късно градът бил превзет от войските на Халид ибн Валид. Фахредин ал Маани издигнал замък на планински връх, срещуположен на оазис през VI век. Крепостта била обградена от ров и достъпът бил възможен единствено чрез подвижен мост. През IX век жителите на Палмира започнали да изоставят града.