На 15 юли 1799 наполеоновите войници в Египет се натъкват на необичайна стела. Големият къс черен базалт, който откриват, е покрит с непонятни за тях писмена. Френските офицери проявяват голяма съобразителност и веднага разбират, че са се натъкнали на нещо важно. Долагат за откритието си на прекия си началник – генерал Мену, който заповядва да се направи опит за прочитане на единия от текстовете, който е на стелата и е на гръцки. Надписът наистина се оказва лесен за прочитане. На камъка са издълбани благодарствени текстове от египетски жреци към Птолемей V Епифан – фараон на Египет от династията на Птолемеите. Годината на изсичане на надписа е определена като 196 пр. н. е. В този период е характерно, че много от текстовете се записват на два-три езика. Именно това помага по-късно на лингвистите в разгадаването на египетските йероглифи. Поради факта, че камъкът е намерен в близост до град Розета, то и получава наименованието Розетски камък. Находката е изпратена в Кайро, където по-рано по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет. Две години по-късно французите са принудени да се оттеглят от Египет. Розетският камък, заедно с множество други ценни находки, е предаден на англичаните, които го отнасят в Лондон. От 1802  Розетският камък е изложен в Британския музей. С разшифроване на текстовете върху камъка се занимават мнозина учени. Човекът, който ще разгадае ключа към потъналите в забрава древни египетски писмена, се казва Жан-Франсоа Шамполион. Когато бойците на Наполеон се натъкват на черната базалтова скална стела, Шамполион е едва на 9 години. Но още от малък проявява огромен талант към изучаване на езици. На шест години вече говори на няколко езика. На единадесет чете оригиналния текст на Библията на староеврейски, а на тринадесет години се запалва по арабски. Когато е на 15 години вече учи гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски езици. Шамполион научава за Розетския камък докато живее при брат си в Гренобъл. Там се запалва по загадките на Древен Египет и решава, че ще направи всичко възможно, за да разгадае тайните на йероглифното писмо. Върху Розетския камък текстът е изписан на три различни езика. В най-горната му част е с йероглифи, в средната на демотично писмо, използвано в по-късните етапи от развитието на египетския език, а в най-долната част, благодарностите на жреците към Птолемей V Епифан, са записани на старогръцки. Намереният фрагмент от стелата е висок 114 cm, широк е 72 cm и е дебел 30 cm. Тежи около 760 kg. Предполага се, че в цялостната си форма стелата е била висока около 150 cm. Когато се заема с разгадаването на Розетския камък, Шамполион вече разполага с всичко нужно за целта – има задълбочени познания по множество езици и е добре запознат и с историята на Египет. Преди всичко той се опитва да разбере какво са записвали египтяните с йероглифите. Мнозината учени, които се опитват преди Шамполион да разшифроват йероглифите, смятат, че те предават конкретни мисли, а не звукове от речта. Жан-Франсоа обаче е убеден в обратното. Според него значителна част от йероглифите представя чисто звукови значения. Шамполион обаче няма доказателства за предположението си. Затова се заема да докаже теорията си, като започва от анализ на собствените имена от гръко-римския период на Египет, тъй като се знаело със сигурност, че йероглифите, ползвани за предаване на личните имена би следвало да предават звуковото звучене на имената. Точно този му подход му помага в разгадаването на сложната задача. Първо успява да разгадае имената на богове и фараони, които се срещат на много места по достъпните му документи и скици. Изведнъж схваща цялата система, с която йероглифното писмо предава и смисловото значение на думите, както и фонетичното им звучене. На 27 септември 1822 Жан-Франсоа Шамполион изнася доклад по време на откриването на заседанието на Парижката академия на науките. В този ден се ражда новата наука Египтология. Находката на наполеоновите войници край град Розета изиграва ключова роля в разгадаването на тайните на един език, потънал в продължение на векове в забвение.