Страбон (на старогръцки: Στράβων) е древногръцки и римски географ, историк и пътешественик. Роден е през 63 пр. н. е. в Амазия (в днешна Турция) на 100 km от южния бряг на Черно море. Починал е в 20 от н. е. Произхожда от знатно гръко-персийско семейство. Той съчетава в себе си елинистичната образованост и новата римска култура. Един от първите енциклопедисти, той е автор на “География” (Γεογραφικά), която се състои от 17 книги, която е оцеляла напълно, и на “История” в 43 книги, от която са запазени само отделни фрагменти. Писал е на старогръцки. Оценен е едва от следващите поколения и е многократно издаван през вековете на латински. Живял е в продължение на дълги години в Рим, Вечния град. Той е работил подобно на Ератостен в Александрийската библиотека. Използвал е богатите ѝ материали. Страбон е пътешествал по целия познат му свят. Виждал е с очите си някои от чудесата на Древния свят като Статуята на Зевс Олимпийски, Александрийският фар, пирамидите в Египет и храмът на Артемида в Ефес. Географията на Страбон представлява сборник от знания за тогавашния свят. Той я написва чак в края на живота си. От фактическа гледна точка “География” на Страбон е сравнително малко оригинална, но теоретичните ѝ основи заслужават внимание. Преди всичко той подчертава философското и практическото значение на географията, като пише, че за да се занимава човек с география, трябва да разполага с многостранни сведения. За разлика от предшествениците си Страбон не само точно описва обитаемата земя, но взима под внимание цялата наша планета, определя необитаваната ѝ част, разкрива причините за незаселеността, като поставя и важната задача за усвояването на територията. Като историк, много видял и научил, Страбон стигнал до извода, че “по-голямата част от географията се отнася до предмети от политическия живот”. Едновременно с това той се стремял да доближи географията до математиката и естествените науки и към достоверност на изложението. Историкът Страбон използвал историческия метод и в географското изследване. Той е смятал себе си преди всичко за философ, последовател на Зенон. Той е оставил името си в историята като изключително търпелив събирач на факти и мнения и като напълно самостоятелен анализатор и мислител. В своя достигнал до наши дни труд Страбон е събрал всичко, което по негово време се е знаело за обитаемата земя, при което е изложил и всички съществуващи мнения по теоретични въпроси и спорове относно местонахождението на един или друг земен обект, и по този начин се е проявил като спасител и пазител на ценното научно наследство на античността. Най-важният научен факт, свързан с името на Страбон обаче е, че макар и наименованието на неговия труд да е “География”, той всъщност може да бъде определен с не по-малко основание “Етнография”, “История” и “Енциклопедичен справочник”, при което неизменно трябва да се има предвид, че неговият труд е преди всичко философия. 

Превод на “География” на Страбон на български ето ТУК. 

Картата на света според Страбон

 

“География” на Страбон от 1620 на латински



Страбон