В Древен Китай приблизително около 5000 година преди н. е. започнали да поставят дискове от нефрит върху гърдите на аристократите в техните гробници, които по форма много напомнят днешните компакт-дискове. Тази практика остава загадка за учените, както и технологията за изработката им. Нефритът е скъпоценен камък, който е около два пъти по-твърд от стоманата. Твърдостта му е 6.5 – 7 по скалата на Моос. Това се дължи на неговия състав и структура. Нефритът е минерал, силикат на калция, магнезия и желязото и има структура от фино преплетени влакнести кристали. Това го прави идеален за гравиране. Името му произлиза от латински: lapis nephriticus. Среща се в различни цветове: бял, жълт, черен, сив, бежов и кафяв, но най-ценен е зеленият нефрит. Има находища от нефрит в Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия, Тайван и Русия, но най-скъп е нефрита от находището Хотан в Китай. Нефритът е тясно свързан с китайската култура и цивилизация. Китайците го ценят повече от златото и среброто. Те имат дори поговорка: “Златото си има цена, но нефритът е безценен”. От нефрит изработват много фигурки, амулети и талисмани, които носят спокойствие и късмет, а също така вази, бижута и орнаменти. Показаният диск на снимката по-долу е на близо 7000 години. Тези дискове се появяват в края на неолита. Археолозите ги намират във всяка знатна гробница на културите Hongshan (3800 – 2700 пр. н. е.) и Liangzhu (3000 – 2000 пр. н. е.). През този период металните сечива още не са познати. Археолозите вярват, че дисковете вероятно са направени чрез бавно полиране, процес отнемащ изключително много време. Американският Смитсонов институт има голям интерес към нефритените дискове. В момента те имат повече от 150 диска в колекцията си и са вложили много време в изследването им.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ за нефрита
Нефритът е най-жилавият естествен материал, който човек познава. Пословичен е примерът, привеждан от съветския минералог академик Ферсман: при опит за разбиване с парен чук на валун от Саянски нефрит поставен върху наковалня, чукът се пръсва на парчета, а валунът остава непокътнат. За разтрошаването на гранита е достатъчно налягане от 1 до 2,5 тона на квадратен сантиметър, докато за нефрита са необходими 5 до 7 тона.
Още по-интересното е в разкопките на некропола около Варна, за който много малко се говори са намерените бижута от нефрит. В едно от тях със закъснение се установява, че в него има пробит отвор с диаметър 2 мм, в който е набит златен цилиндър с дебелина на стената няколко хилядни от мм и то безконечен цилиндър. Това нещо и до днес НЯМА КОЙ ДА ГО НАПРАВИ НА ЗЕМЯТА! Така че направете извода, кой може да го е обработил този нефрит преди толкова много години, а ние сега не можем!?

Благодаря много за интересния коментар! Наистина не знаех за това.