Прочетен: 1494 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2018 15:30
Бехистунският барелеф е открит през 1598 от англичанина Робърт Шърли (Robert Shirley), който е на дипломатическа мисия в Сафавидска Персия. До него има клинописен надпис с един и същи текст на три езика: староперсийски, еламски и вавилонски език. Издълбан е на скала на територията на древна Мидия, днешен Иран, по нареждане на Цар Дарий I (521 – 486 пр. н. е.). Описана е биографията на Дарий І и събития от управлението на Ахеменидите през годините 523 – 521 пр. н. е. Барелефът заедно с надписа се намират на височина 105 m над пътя, свързващ Вавилон и Екбатана между Хамадан и Керманшах. Той е висок 7 m и дълъг 22 m. На него е изобразен Дарий I, който се среща с победените си врагове под покровителството на Ахура Мазда (Бог на доброто в зороастризма). В периода 1837 – 1844 английският учен Хенри Кресуик Роулинсън (Henry Creswicke Rawlinson) многократно се спуска по Бехистунската скала и копира персийската и еламитската част от надписа, който впоследствие дешифрира. Така поставя начало на дешифрирането на клинописното писмо на народите от Древния Близък Изток. Разчитането на надписа се счита от много учени за най-значимото събитие за историята преди откриването на Троя. Скалата под надписа е била отрязана вертикално, за да се направи недостъпна и за да се предпази барелефа. Стойността на надписа за разкриването на античната история е огромно. Епиграфският паметник е безценен, защото учените успяват да съберат огромно знание за цивилизациите на Месопотамия, Шумер, Акад, Персия и Асирия.
Пълният текст на Бехистунския напис на Цар Дарий І прочетете ето ТУК.
