Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2017 18:55 - Забраненият град
Автор: laval Категория: Лични дневници   
Прочетен: 951 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.01.2017 18:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Забраненият град в Пекин (Beijing), който днес е известен като дворецът-музей, е  един от най-известните дворцови комплекси в света. Обявен е за част от световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО през 1987, а е построен е по времето на династиите Мин и Цин (1641 – 1911). Бил e императорски дворец на 24 императора, които са се възкачили на трона и са имали мощно политическо и духовно влияние върху своите поданици. Пълното му име  е Пурпурният забранен град. Наречен е забранен заради това, че от самото начало достъпът до града бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се наказвало със смърт.

Неподражаемият палат е разположен върху обща площ от приблизително 720000 m2 и разполага с около 8700 стаи. Висока червена стена с обща дължина 3400 m огражда сградите от комплекса. Има четири входа на всяка страна, от които Медиановата порта (Wu Men)  е главният вход. Четири изискани  кули са разположени в четирите краища на стената. С покривите си от керемиди със златно покритие, червените си стени и сиво-белите си основи, правоъгълният палат изглежда наистина достолепен и шармантен. Просторни  зали са подредени симетрично  от двете страни на централната ос на постройката, която следва посоката на централната улица на Пекин.

Дворецът включва две основни части: Външен двор и Вътрешен двор. Някои от залите сега са преустроени в художествени галерии, в които се представят картини, часовници, изделия от бронз, керамика и други безценни богатства. На туристите се разрешава да влязат в Забранения град през Wu Men (Южната порта, която още се нарича Медиановата порта) или през Shenwu Men (Портата на висшата хармония). Не е възможно обаче посетителите да разгледат всички части на двореца само за един ден.

Медиановата порта (Wu Men) е основният, намиращ се в южната част на двореца, вход към Забранения град. Като най-голям от входовете, тя е и най-високата постройка в Забранения град. Пет павилиона – три главни и два вторични, с позлатени керемиди, наподобяват  на пет феникса, кацнали на входните стени. Има поставени камбани и барабани в двата павилиона, които се намират в близост до главния павилион. Камбаните започвали да звънят, когато императорът влизал през главната врата, за да отиде до Небесния храм. А барабани отбелязвали оттеглянето на императора към Храма на предците. Камбанен звън и удари от барабани огласяли Забранения град, когато в двореца се провеждали важни церемонии. Портата има пет входа, всеки от които е предназначен за посетител с различен ранг. Входът в средата бил определен за императора; естествено, имало и изключения от правилото. Императрицата имала право да влезе през него единствено по време на сватбения ден, а също и тримата ученици, които  показали най-добри резултати на крайните императорски изпити, били удостоявани с честта да влязат в забранения град през централния вход. Страничният източен вход бил отреден за министрите, а западния за членовете на императорската фамилия. Другите два, прилежащи входа били отваряни само по време на големи церемонии, за да могат официалните лица да влязат през тях.

По времето, когато Китай бил империя, Южната порта на Забранения град, била важно място, в което се извършвали много важни дейности. В края на всяка лунна година императорът искал изготвянето на календар за следващата година. Когато армията на императора се връщала с победа от бойното поле, императорът ги поздравявал и приемал пленените пред Южната порта. Портата на висшата хармония е главният вход и основният вход на големия Външен двор. Заобиколена от три по-малки порти, тя внушава завиден респект. Двойка бронзови лъвове стоят на входа. Мъжкият, който се намира в източната част, е стъпил върху кълбо – символ на мощта на императора, а  лъвицата в западната част гали малкото си лъвче, олицетворява  императорската фамилия и големия брой наследници. Отпред на портата преминава  криволичеща река с пет очарователни моста, която е известна като Вътрешната река със златна вода.

Залата на висшата хармония (Taihe Dian), която още бива наричана Залата със златния трон е най-голямата зала в двореца и най-голямата, изработена от дърво конструкция в Китай. Построена е през 1402 по времето на династията Мин, но по-късно е опожарена. Настоящата зала е реконструирана през 1695 от император Канси – далновиден император от династията Цин. По времето на управление на различни династии залата е била използвана за провеждане на различни церемонии, съпровождащи най-важните събития като коронясване на императора, рождени дни и сватби, изпращането на генерали на важни битки, зимното слънцестоене и пролетния фестивал.

Залата на пълната хармония (Zhonghe Dian) е най-малката зала измежду трите основни зали във външния двор. Тя е служела като място за подготовка на императора за различните церемонии. Когато в Залата на висшата хармония предстояла някаква важна церемония, императорът се подготвял тук.

Залата на съхранената хармония (Baohe Dian) е последната основна зала във Външния двор. Подобно на залата на висшата хармония, тази четириъгълна дървена зала има многобройни стрехи, украсени с фигури на животни във всеки един от ъглите й. В античен Китай броят на различните животни в дома бил символ на неговия ранг. Сборът от десет животни бил максимумът, който можел да се види единствено в дворците на императорите. Вътре в залата няма много колони, което я прави доста просторна.

Посещавайки Външния двор, човек може да стане свидетел на каменни гравюри по протежението на терасата, водеща към залите. Една такава гравюра, която се намира зад Залата на висшата хармония, е най-голямата в двореца. Тя е направена от сив пясъчник по време на династията Мин. Дълга е 16.57 m , 3.07 m широка и с 1.07 m дебелина. Не е учудващо, че тежи 250 тона. Скулптурата изобразява девет дракона, реещи се в небесата, прегърнали извисяващите се планински върхове.

Портата на небесната чистота (Qianqing Men) разделя двореца на вътрешен и на външен двор. Зад портата се намира жилищната част на двореца. Отпред стоят двойка златни лъвове, малко по-дребни от тези, които пазят на Портата на висшата хармония. Мощните лъвове според китайците са пазачи, които плашат злите духове.

Залата на небесната чистота (Qianqing Gong), която е висока около 20 m, е най-голямата зала във вътрешния двор. По време на династията Мин и в ранните периоди от управлението на династията Цин общо 16 императора са живели в тази зала. Император Yongzheng, третият император от династията Цин се преместил да живее в Залата на умственото развитие. От тогава насетне залата става място, където императорите провеждали съвета на министрите, приемали министри и посланици и четели изпратени до тях документи. По време на празници тук се провеждали семейни тържества и церемонии. След като императорът починел, ковчегът му бил поставян в тази зала за няколко дни, за да бъде оплакан.

Разположената между Залата на небесната чистота и Залата на земното спокойствие, Залата на единството и мира била израз на единството на небето и земята- съюз, който носел мир със себе си. Изградена е през 1402 и реконструирана през 1789. По своята форма тя прилича на Залата на пълната хармония, само че е по-малка. Императрицата провеждала тук церемонии по време на празниците на пролетта, зимното слънцестоене и рождения си ден, когато приемала поздрави от наложниците на императора, принцесите и съпругите на принцовете. След управлението на император Qianlong – четвъртият император от династията Цин, залата била използвана за съхранение на 25 императорски печата, всеки от които се използвал за точно определен случай. Те били държани в кутии с копринено покритие.

Залата на земната хармония била построена през 1420 и била резиденция на императриците по време на династията Мин. През 1655 по време на династията Цин залата била преустроена и разделена на две части. Двете зали на изток били превърнати в сватбени стаи за императора и императрицата, докато останалите четири зали били използвани за религиозни церемонии. С червени стени, красиви фенери и множество китайски символи Xi, което ще рече радост, интериорът демонстрирал вездесъща радост. По червените завеси и завивките имало избродирани сто живи детски физиономии  като израз на пожеланието младоженците да имат много деца. Тук императорът и императрицата прекарвали няколко денонощия след сватбата си.

Залата на умственото развитие (Yangxin Dian) служела като работен кабинет по времето на управление на множество императори. След като император Yongzheng я превърнал в своя резиденция, след него шест императора живели в нея, където изпълнявали основните си работни задължения. Залата разполага с отделен двор с вход, който бил разположен, югозападно на Залата на небесната чистота.

Шестте западни двореца (Xiliu Gong) и шестте източни двореца (Dongliu Gong) били симетрично разположени на всяка от страните на трите основни зали във вътрешния двор. Тези 12 двореца били резиденция на многобройните съпруги на императора, тъй като многобрачието било позволено през феодалната епоха в Китай. Шестте западни двореца са разположени на запад във Вътрешния двор. Заедно със Залата на умственото развитие, която е разположена  в южната част, вътрешният двор включва шест двореца – Дворецът на дълголетието (Yongshou Gong), който по-късно е преименуван на Залата на императорското превъзходство, Дворецът на императрицата (Yikun Gong), Дворецът на посвещаването в  елегантност (Chuxiu Gong), Залата на върховния стълб (Taiji Dian), Дворецът на вечната пролет (Changchun Gong)  и Дворецът на вселенското щастие. Залата на преклонението пред предците (Fengxian Dian) се намира югоизточно от Залата на небесната чистота с шестте източни двореца в северната част. Построена през 1656 по време на династията Цин, тя била място, където императорите освещавали мемориални плочи в памет на техните предци.

Шестте източни двореца също били дом на съпругите на императора. Към тях спадали Дворецът на висшето милосърдие, Дворецът на небесната благосклонност, Дворецът на чистотата, Дворецът на вечното щастие, Дворецът на вечната хармония и Дворецът на великото достолепие. В момента всичките те са преустроени в изложбени зали. Източно от Шестте източни двореца и Залата на преклонение пред предците,  стоят поредица от зали, успоредни на основната ос на Забранения град. В южния край на този комплекс се намира Стената на деветте дракона, която посреща гостите. Издигната е през 1773 по време на династията Цин. Дълга е 20.4 m., а на височина достига 3.5 m. На повърхността ѝ са изобразени девет дракона, всеки от които играе с перла. Използвани са цветове като жълто, синьо, пурпурно и синьо, за да бъде придаден на изображението атрактивен вид. Лицевата част на стената съдържа 270 плочки, пет линии и други девет по-малки дракона. В древен Китай числата девет и пет в комбинация, символизирали върховната власт на суверена.

image

image

image

image

image

image

image
image

image

image

image




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laval
Категория: История
Прочетен: 4102217
Постинги: 1370
Коментари: 2757
Гласове: 21967