Петра е древен град в днешна Йордания. Разположен е в планинската долина Вади Муса, която е укрепена естествено. Тя се нарича още Долината на Мойсей и се намира в източната част на Уади Араба, където се кръстосват търговските пътища към Газа. Петра е град, който е бил важна търговска точка, непознат за западния свят. Смята се, че в миналото той е имал около 20 000 жители. 

Достъпът до него става през тясно дефиле, обграден е отвсякъде от планини, а сградите му са изсечени в скалите. Петра се е съхранил толкова време заради недостъпността си. Дори и днес, до него се стига само с кон или пеша. Най-старите археологични находки на това място датират от около XI век пр. н. е. Първите известни обитатели са едомците, които живеели тук около 1000 пр. н. е. По-късно, през ІV век пр. н. е. става столица на набатеите. В града е имало непрекъснато изворна вода, която е пристигала по мрежа от тръбопроводи. Петра се превърнал в голям търговски център. Държавата на набатеите става самостоятелна в края на ІІ век пр. н. е., но е завладяна от римския управител на Сирия и става римска провинция Арабия. През І век градът приема християнството, а през V век той вече е седалище на християнска епархия. До 300 сл. н. е. Петра е важен център в този район, докато Римската империя не започва да запада. В VІІ век е завладян от мюсюлманите и започва да се забравя. Завладян е отново от Балдуин І по време на Йерусалимското кралство. Той остава контролиран от кръстоносците до 1189. Известен е с многобройните структури, изковани в скалите. В града са намерени много останки, които още не са идентифицирани. Дълго време той е скрит, но швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхардт го открива в 1812. Описан е като “розово-червен град, стар наполовина колкото времето” от писателя Джон Уилям Бъргън. В 1985 е включен в Списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В 2007 в Лисабон е обявен за едно от новите седем чудеса на света.