Попол Вух е Свещена книга на централноамериканските индианци. На езика киче на маите от днешна Гватемала това означава Книга на народа. Легендата гласи, че преди 500 години един католически свещеник, придружаващ конквистадора Мигел Туерто се сдобил с два свитъка със странни йероглифи от местния индиански жрец. Така за света се запазва този епос на древната мезоамериканска култура. Смята се, че неизвестен индианец киче е записал устните предания на своя народ на родния си език с латиница в следата на ХVІ век. Около 1700 ръкописът попада в ръцете на доминиканския монах Франсиско Хименес, който го превел на испански. Именно оригиналът на Хименес е най-стария запазен екземпляр. Днес той се съхранява в библиотеката Newberry в Чикаго. Текстът е в 2 колони – на киче, езика на гватемалските маи и на испански. Книгата съдържа пълен цикъл на митологията и историята на маите от Сътворението на света до момента, в който е съставена. Редица изследователи смятат, че Попол Вух съдържа повече информация от Библията и е нейния маянски паралел. Освен митове и исторически предания в книгата се говори за първите хора, изучили законите на Земята и небесния свод, движението на Слънцето, звездите и планетите. Оказва се, че знанията на нейните автори са превъзхождали значително тези на средновековните европейски учени. Любопитни са сведенията в Попол Вух за великите космически цикли. Според тях хората живеят в епохата на Петото слънце, която е следвало да приключи на 23.12.2012. Епосът разказва митичната история на братята близнаци Хунахпу и Шбаланке. Има генеалогия на знатните родове на народа киче (цивилизацията мая) и се обосновава божествения произход на царското семейство. Ръкописът става известен едва когато Ш. Е. Брасьор де Бурбур я публикува заедно с превод на френски език в 1861. Книгата има изключително важно значение, защото е един от най-ранните мезоамерикански текстове.