Прочетен: 2709 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.07.2018 21:00
Калиграфия в превод от старогръцки (καλλιγραφία = κάλλος + γραφή) означава красиво писане или както е известно у нас – краснопис. Калиграфията е изящно изкуство, което представлява красиво изписване на текст с букви или йероглифи. То се развива през вековете в много страни по света. Свои собствени калиграфски школи имат Китай, Япония, Корея, араби, евреи, Персия, Индия, Тибет, Тайланд, Монголия, Западна и Източна Европа.
Калиграфията възниква още в Древен Египет. Професията писар е била с много висок престиж. За това свидетелства и статуетката на Седящия писар в Лувъра от Старото царство. Писарите са оставили великолепни образци на своето епиграфско изкуство на папирус.
На особена почит е калиграфията в Далечния Изток и особено много в Китай и Япония, които са с логографска писменост. Тя се изучава в специални школи от аристокрацията в продължение на дълги години за постигането на съвършенство. Тук пишат върху хартия и използват китайски туш и специална четчица. Азиатската калиграфия е тясно свързана с естетиката и практиката на дзен будизма. Китайската калиграфия има статут на изкуство още от ІІІ век. Тя е оказала силно влияние върху корейската, монголската, тибетската и особено върху японската калиграфия. За правилното и красиво изписване на йероглифите съществуват специални догми.
Силно развитие получава калиграфията в Арабския халифат. Известно е, че Коранът забранява изобразяването на хора, животни и Аллах. Ограниченията в творчеството са причина арабските писари да влагат въображението си в създаване на много богати на орнаменти произведения, често с геометрични и флористични мотиви. Калиграфията тук е силно зависима от исляма. С времето се оформили 6 основни шрифта при писане на арабица.
В Средновековна Европа калиграфията се е развила главно в манастирите. Пише се с паче перо върху пергамент. Европейската калиграфия възниква с приемането на християнството и отразява необходимостта от създаването на значителна по обем религиозна литература. През вековете се появяват различни стилове при писането на гръцки, латински и кирилица. Своите калиграфски постижения имат и средновековните български книжовници.
С появата на книгопечатането в Европа постепенно изчезват и ръкописите, а заедно с това калиграфията загубва своето предишно значение. Днес малкото на брой калиграфи се специализират в това да създават нови красиви шрифтове за различните езици по света.
Японска школа по калиграфия
Индуска калиграфия