Корейците имат свое собствено уникално писмо, наречено Хангъл (на корейски: 한글), името на което идва от “хан” – корейско или велико и “гъл” – писмо. В Северна Корея (КНДР) го наричат чосонгъл (조선글). Въпреки че външно прилича на китайските йероглифи, Хангъл всъщност е азбука. Нещо повече, тя се смята за една от най-ефективните азбуки в света по отношение на приложимост, напълно пригодена за корейския език и езиковите експерти единодушно признават научния ѝ дизайн и съвършенство. Тя отразява всички фонетични особености на корейския език и се учи бързо и интуитивно. Хангъл е фонетична азбука, също като кирилицата и латиницата. Тя е създадена от група корейски учени през 1443 по заповед на Седжонг Велики, четвъртият владетел от династията Чосон, управлявала Корея от 1392 до 1910. Той е бил уважаван, начетен и способен владетел и е обичал народа си. Преди това корейците са използвали като писменост китайските йероглифи, наречени Ханча /Ханджа/ (한자), които обаче не предавали точно звуковите особености на корейския, който съществено се отличавал от китайския във фонетично отношение. Налагането на Хангъл обаче се оказало много трудно и дори в 1504 десетият владетел от династията Чосон Йонсангун забранил изучаването на Хангъл и използването му в държавни документи. Така Хангъл се използвала от простолюдието, а аристокрацията продължила да си служи с Ханча. В 1949 Ким Ир Сен отменил изучаването на Ханча в училищата на КНДР. В Южна Корея обаче китайските йероглифи Ханча продължават да се използват, макар и ограничено и се изучават след VІІ клас паралелно с Хангъл. Днес всеки южнокореец владее средно 2000 китайски йероглифа. За пръв път Хангъл е била публикувана в документ от 1446 на име Хунмин Чонъм, Hunminjeongeum (훈민정음), което в превод означава “Наставление към народа за правилните звуци”. В 1894 Хангъл започва да бъде използвана в официални документи, а в 1933 става стандартна писменост. Лесната и много достъпна азбука Хангъл е причината корейците да бъдат една от най-грамотните нации в света. Неграмотността е практически несъществуваща както в Южна Корея, така и в Северна Корея (КНДР).

Първоначално Хангъл се състои от 28 писмени знака, но днес те са 24 основни знака (10 гласни и 14 съгласни). Заедно с дифтонгите и глотализираните или двойни съгласни те са общо 41. Характерно за Хангъл е, че думите се изписват на срички от по 2 или 3 звука. По тази причина изписаните срички наподобяват китайски и японски йероглифи. Хангъл наистина е една уникална система поради своята строга подреденост и простота. Дори самият облик на буквите говори за това. Те са с изчистени форми с прави черти и ъгли и съвършени окръжности. Гласните в корейския език са обикновени, йотизирани и дифтонги. Съгласните звуци се разделят в три категории: прости, аспировани (придихателни) и глотализирани или двойни. Характерно е това, че един и същ знак може да се чете като звучна или беззвучна съгласна в зависимост от местоположението си в сричката. Звучни са съгласните, намиращи се между две гласни. Друга особеност е един и същ знак за звуците Р и Л. Знакът ㄹ се произнася като Р в началото на думата или между гласни, а когато е накрая на сричката се произнася като Л. 

PS. След този пост не ми остава нищо друго, освен и аз да почна да уча корейски или поне да мога да чета на Хангъл. J

Корейската азбука Хангъл

Хангъл на корейски 

Първият документ на Хангъл от 1446