Неолитното селище в село Диспилиу, Костурско с българско име Дупяк край езерото Орестиада (Δισπηλιού, Καστοριά) е открито случайно в 1932 от професор Антониос Керамопулос (Αντώνιος Κεραμόπουλος). 60 години по-късно, в 1992, Георгиос Хурмузиадис (Γεώργιος Χουρμουζιάδης), професор по праисторическа археология в Солунския университет, открива дървената табличка от Диспилиу (Πινακίδα του Δισπηλιού). Тя представлява кедрова дъсчица с правоъгълна форма и размери 23 х 19.2 х 2 cm. Върху нея са гравирани знаци, за които се смята, че са изписани с Дунавската протописменост, известна от Караново, Градешница и Тартария, Румъния. Тя е била намерена в изкоп и затова знаците са се запазили благодарение на безкислородната среда. На нейната повърхност личат до 10 линейни реда хоризонтално и вертикално начертани символи. След изсушаването на дъсчицата обаче по-голямата част от дълбочината на знаците е загубена. Табличката е датирана с въглероден анализ към 5202 ± 123 пр. н. е., което означава, че това е най-старата дървена таблетка с надпис. Откриването ѝ е обявено през 1994 на научен симпозиум в Солун.