Всеки от нас е ходил на училище и в часовете по география е изучавал земното кълбо (глобуса). Много малко хора обаче познават историята на създаването на първите глобуси. Пръв Аристарх Самоски (310 – 230 пр. н. е.) е изказал мнението, че Земята обикаля около Слънцето, но за автор на хелиоцентричната система се смята великият полски учен Николай Коперник. Не той обаче е автор на първия глобус, а древногръцкият философ стоик, граматик и географ Кратес от Малос (на гръцки: Κρατης Μαλλωτης), пазител на библиотеката в Пергамон. Той създава своя глобус около 145 пр. н. е. Този глобус не е достигнал до наши дни, но е било запазено негово изображение. Освен Старият свят, наречен Oecumene, Кратес е изобразил на глобуса още три континента, носещи имената Perioeci, Antipodes и Antoeci. Те са разделени от Екваториалния и Меридионалния океан, които се срещат на кръст и разделят земята на четири части. С термина “ойкумене” елините са обозначавали познатата населена част от Земята. На този глобус се виждат Европа и Африка (Либия), разделени от Средиземно море, зад тях е Азия.

Създател на най-стария запазен до днес глобус е Мартин Бехайм (на немски: Martin Behaim; на португалски: Martinho da Boйmia). Той е немски географ и мореплавател, дълго време служил в Португалия. Започнал е своя глобус в 1491 и го завършил през следващата 1492. Годината, в която Христофор Колумб е открил Америка. Глобусът му е отразявал европейските познания за земното кълбо преди Великите географски открития. Явно на автора са били познати картата на Птолемей, географията на Страбон и разказите на Марко Поло. Затова на него има изобразен само един единствен световен океан. При пресичането му в западна посока от Европа се стига директно до Азия. Естествено тук липсват Северна и Южна Америка, Австралия и Антарктида, а Африка е с неправилни контури. Глобусът носи името Erdapfel, което на немски значи Земна ябълка. Неговият диаметър е 507 mm. Днес той е изложен в Германския Национален Музей в Нюрнберг.

Досега за най-стария запазен глобус, на който са нанесени очертанията на Америка, се е смятал Ягелонския глобус (Globus Jagellonicus). Той бил датиран в 1510. Изработен е от позлатена мед. Принадлежал е на полския астроном Ян Брожек. В края на ХVІІІ век е бил закупен за Краковската обсерватория. Днес се съхранява в Музея на Ягелонския университет в Краков.

Неговото първенство се оспорва от глобусът на Хънт – Ленокс (Hunt – Lenox globe), датиран в същата 1510, който също изобразява Двете Америки. Това е меден глобус с диаметър 112 mm. Той се съхранява в Отдела за редки книги на Обществената библиотека в Ню Йорк (New York Public Library).

През 2013 белгийският колекционер Стефан Мисин (Stefaan Missine) показва глобус, изработен от две долни половини на черупките на щраусови яйца, който също изобразява Америка. Той твърдял, че е извършил подробен анализ на глобуса с радиовъглеродно датиране, компютърен томографски тест и изследване на мастилото. Според него бил създаден през 1504. На Северна Америка е написано HIC SVNT DRACONES (тук са драконите), а Южна Америка е обозначена с три израза: Mundus Novus (Нов свят), Terra de Brazil (Земя на Бразилия) и Terra Sanctae Crucis (Земя на Свещения кръст). Не е известен автора на глобуса от щраусово яйце. Той принадлежи на австрийски колекционер, който го купил по време на панаира London Map Fair през 2012. Предполага се, че е бил изработен във Флоренция в началото на ХVІ век.

A eто за какво използват глобусите днес: декоративна бар - количка.