Историята на Lladro е разказ за невероятния успех на една испанска семейна компания.

Lladro се чете Лядро на валенсиански (каталонски) и Ядро на испански (кастилски). През 1953 тримата братя Жоан, Жозеп и Висент Лядро Кортина (Joan, Josep i Vicent Lladro Cortina), които работят в керамична фабрика, решават да опитат нещо ново. В родната им къща в Алмасера (на испански: Almacera; на каталонски: Almаssera), предградие на Валенсия, има мавърска пещ. Те започват да правят вази и кани от керамика, които изпичат в пещта и продават на местните клиенти. Окуражени от първоначалния успех, братята дават воля на своята творческа енергия и въображение. В 1956 те вече правят скулптури, които повишават интереса на обществеността. Ентусиазирани от това, те решават да се посветят изцяло но своите продукти и затова през 1958 преместват своята работилница в съседното предградие Тавернес Бланкес (Tavernes Blanques / Tabernes Blanques), където се намира компанията и досега. Още в 1962 братята откриват професионално училище към манифактурата, в което споделят своите знания и опит и обучават бъдещите си майстори. 

Търсенето на продуктите на Lladro се увеличава непрекъснато. През това десетилетие фирмата осъществява международна експанзия, като през 1965 вече изнася своята продукция в Канада и САЩ. С ясна визия за бъдещето тримата братя започват през 1967 изграждането на Града на порцелана (La Ciudat de la Porcellana), открит тържествено на 13 октомври 1969 от Министъра на индустрията на Испания. В него има не само работни ателиета, офиси и музей, но и спортни съоръжения за работниците. В компанията са привлечени голям брой скулптори и художници. 

Продукцията се състои както от статуетки и фигурки от порцелан, така и от цели скулптурни композиции. Те се отличават с особен чар и не могат да бъдат сбъркани, имат изящни линии и романтично излъчване. Характерни за Lladro са пастелните тонове в оцветяване на изделията. Те приличат на порцелановите шедьоври от миналото, но си имат собствен неповторим стил и дизайн, познат в цял свят, който е резултат от прилагането на творческите идеи на братята. Те въвеждат иновации и в технологията на производството. Вместо трите етапа на изпичането на порцелановите изделия, те вече се изпичат само веднъж, като така повърхността им си остава прозрачна. През 1970 Lladro започва да използва новия материал “gres” за някои от своите статуетки, които са матови със земен цвят и на естествена тематика. Същата година се ражда и колекцията декоративни вази с изображения на птици и цветя, която демонстрира уменията на художниците. В 1974 създават първите скулптурни композиции от елитните колекции, които се характеризират с по-голям размер и висока техническа сложност. Пак през 1974 новото лого на компанията заменя старото с богинята Нике от Самотраки. Новото поколение от фамилията Lladro в лицето на Роса, Мария Кармен и Хуан Висенте (Rosa, Maria Carmen y Juan Vicente) влиза в управлението на компанията през 1984. През следващата 1985 е образувано Дружеството на колекционерите на Lladro, което за 15 години обхваща над 100000 членове от цял свят. Първата Скулптура на годината е Клоунът с кучета. В 1986 заедно с Mitsui Group е създадено дъщерно дружество в Токио, а след това в Китай, Австралия, САЩ и Англия. На 18 септември 1988 са открити Музеят и Галерията на Lladro на 57 улица в Манхатън, Ню Йорк. През деветдесетте се провеждат изложби на Lladro в много градове по света и така нараства международния успех и престиж на марката. През 1991 е открита голяма изложба в Ермитажа в Санкт Петербург. През 1993, 1997 и 2001 Lladro печели на три пъти Наградата Принц Фелипе от настоящия испански крал. Нова програма за лоялни клиенти Lladro Privilege заменя Дружеството на колекционерите през 2001. Членовете получават правото да закупуват изключителни статуетки от лимитираните серии. Днес Lladro си сътрудничи с известни дизайнери и продължава да създава шедьоври.

MUSEO DE PORCELANA LLADRO: