Наричат я Портландската ваза по името на последния ѝ притежател – херцогинята на Портланд. Тя обаче всъщност е амфора с две дръжки. В историята на изкуствата се смята за най-красивото произведение на античното стъкларско изкуство. Приема се, че е изработена в Древния Рим по време на управлението на Октавиан Август около 25 пр. н. е. Амфората не е голяма: тя е висока 24.5 cm, в диаметър е 17.7 cm, а гърлото ѝ е широко 9.3 cm. Изработена е от два слоя кобалтово тъмносиньо прозрачно стъкло и бяло непрозрачно камео стъкло, което е релефно гравирано с резба. Съществува спор какво точно е изобразено на този римски шедьовър. Много популярна е версията за сватбата на Пелей и Тетида от древногръцката митология. Според съществуващата версия била намерена през 1582 в гробницата на римския император Александър Север близо до Рим. Това обаче не е документирано. За пръв път се споменава от френския антиквар Никола – Клод Фабри дьо Переск (Nicolas – Claude Fabri de Peiresc). В писмата си до фламандския художник Петер Паул Рубенс (Peter Paul Rubens) и до италианския антиквар Касиано дал Поцо (Cassiano dal Pozzo) той пише, че я е видял през зимата на 1601 в колекцията на Кардинал Дел Монте (Del Monte) в Рим. През 1626 тя попада в ръцете на римското семейство Барберини (Barberini), излъчило в 1623 Папа Урбан VІІІ. Амфората става известна. По това време тя била наричана Ваза Барберини. В 1780 наследницата Дона Корделия Барберини била принудена да продаде семейните реликви. Амфората е купена от шотландския архитект James Byres, който я препродава през 1783 на Сър Уилиам Хамилтън (Sir William Hamilton), който бил британски посланик в Неапол. На следващата 1784 той я продава на херцогинята на Портланд. През 1810 херцогът на Портланд я депозира в Британския музей за съхранение. В 1845 тя била счупена от посетител на музея. Амфората е реставрирана общо 3 пъти: първо след счупването, втори път през 1949 и последно през 1986. Тя е собственост на Британския музей едва от 1945.