“Абагар” е първата печатна книга на български език. Тя съдържа новобългарски езикови елементи. Отпечатана е на 6 май 1651 в Рим от българския католически епископ Филип Станиславов. Той е роден около 1612 във влиятелно павликянско семейство в Свищовското село Ореш. Книгата е писана на език, смесица от старобългарски, новобългарски и сърбохърватски език. Отпечатана е само на едната страна на пет големи хартиени листа, които след това са разрязани по дължина и са слепени. Така оформената дълга лента е навита на руло и нейното предназначение било да бъде носена като амулет. Текстът е отпечатан на тесни колони. Всяка колона е оградена с орнаментирана рамка. Разположени са девет гравюри между текста. Графиката е опростена и оригинална, а езикът показва близост с езика на новобългарските дамаскини от същата епоха. Кратката версия на известния новозаветен апокриф за едеския цар Абагар е дала името на книгата. В предговора Филип Станиславов се нарича "епископ на Велика България" и заявява, че като трудолюбива пчела е събрал "от различни книги на своите отци тоя Абагар" и го "харизва на своя български народ". Изданието включва 20 молитви, които съпътстват човек през целия ден и е била замислена като разпространените тогава книги амулети, които човек носи винаги със себе си, за да се предпазва от страховете си и да сбъдва надеждите, вярванията и желанията си. Един от седемнадесетте оригинала на “Абагар” днес се пази в хранилището на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
|